— Чудовище ли? — извика Карл, още по-учуден, но и малко поизплашен.
— Е, не в пълния смисъл на думата… — отговори Гаспар, усмихвайки се на изненадата, изписана по лицето на брат му. — Не става дума за истинско чудовище, но за природно явление, което обаче е толкова опасно, колкото кое и да е чудовище. И ние ще трябва да се пазим от него в бъдеще, когато се навъртаме край езерото.
— Но, Гаспар, докога ще възбуждаш любопитството ми? Не мога да чакам повече! Моля ти се, не губи време и веднага ми разкажи какво ви се е случило.
— Това ще предоставя на Оси, тъй като приключението се случи с него, а не с мене. Аз не участвах дори и като наблюдател, но по една случайност се явих на „тържествения финал“ и му дадох малко по-друг край. Горкият Оси! Къде ли щеше да е сега, ако не бях пристигнал навреме… Навярно няколко фута под земята… Хахаха! Работата съвсем не е за смях, братко, но когато видях Осару и му се притекох на помощ, той беше в такова окаяно положение и изглеждаше толкова злощастен, е не можех да се сдържа да не се смея; не мога да се сдържам и сега, като си спомня каква картинка представляваше той.
— Но, Гаспар! — извика Карл, поразядосан от словоизлиянията на брат си. — Ти можеш да изкараш човека из търпение! Моля ти се, Осару, почвай и ми разкажи какво ти се е случило! Не обръщай внимание на Гаспар, остави го да се насмее. Хайде, Осару!
След тая молба Осару започна да разправя какво бе изпатил, което според Гаспар насмалко щяло да бъде съдбоносно. Но тъй като индусът говореше на доста изкълчен език, примесен с чужди думи, който читателите едва ли биха разбрали, аз ще преведа неговия разказ; по-важните събития ще намерите описани в следващите глави.
Глава LI
„БАНГ“
Осару бе успял да си изплете истинска рибарска мрежа. След като не му позволиха да отрови водата с вълчата билка, а наблизо нямаше бамбук, от който да си приготви кош, той потърси друг материал, за да си изплете мрежа. Скоро намери точно каквото му трябваше — едно растение, което в изобилие растеше из долината, особено по бреговете на езерото.
Растението беше едногодишно, с тънко високо стъбло, от което излизаха няколко длановидни, назъбени по краищата листа, а на върха му имаше кичур разтворени зеленикави цветове. Във външния му вид нямаше нищо забележително, освен че стъблото му беше покрито с къси, твърди влакънца, и без да се разклонява, се издигаше на около двадесет фута височина. Стъблата растяха по много накуп и когато за пръв път ги откриха — тогава и тримата наши авантюристи бяха заедно, — Гаспар каза, че те му напомняли на коноп. Това сравнение беше доста сполучливо, растението наистина беше коноп, както и Карл незабавно потвърди, истински… Cannabis saliva, макар че разновидността, която се среща из Индия, или по-право, добитото от нея наркотично вещество се нарича Cannabis indica, или индийски коноп. Това беше най-високият коноп, който Карл и Гаспар бяха виждали; някои от стъблата бяха осемнадесет фута високи, докато конопът в Северна или в Средна Европа рядко достига човешки ръст. В Италия обаче и в други южни области на Европа това растение става много по-високо и съперничи на индийския коноп по дължина на стъблото и на полученото от него влакно. Нашите приятели забелязаха, че макар стъблата да растяха заедно, половината от тях бяха по-узрели и дори започнали да увяхват. Ботаникът обясни на своите спътници, че прецъфтелите стъбла са мъжки, а другите, които още се развиваха — женски; защото конопът спада към така наречените двудомни растения, тоест мъжкият цвят или пестникът се намира на едно стъбло, а тичинките — на друго. И Карл обясни по-нататък, че мъжките растения, след като опрашат женските, не само че спират да растат, но скоро повяхват и умират; женските растения обаче продължават да се развиват и узряват напълно едва няколко седмици по-късно. Поради тая особеност на конопа хората, които го оглеждат, изкореняват мъжките стъбла, щом те изсипят прашеца си, и остават женските да растат още четири-пет седмици.
На всички е известно, че конопът дава най-добрия материал за произвеждане на груби тъкани, както и всякакви видове въжета и канапи. За тая цел се използват влакната в стъблото и се отделят почти по същия начин, както и ленените влакна. Като изскубят конопа и го навържат на снопи, накисват го за известно време във вода. След това гръстите се изсушават, мънат се, а получените кълчища, за да станат по-чисти и по-меки, се дообработват с помощта на чепкало. За доброто качество на кълчищата няма никакво значение височината на конопа; високите и груби стъбла на италианския и индийския коноп дават същите меки влакна, както и дребния коноп, който расте в Северна Европа.