Но Осару винаги ги наблюдаваше по-скоро с яд, отколкото с радост, защото колкото и ясно да се виждаха тия красиви риби, той не можеше да хване нито една от тях. Дори и плитката вода на протока, където имаше и нанос, беше твърде дълбока, за да може да бъде заприщена по някакъв начин. Осару бе опитал и други средства за ловене на риба, но без никакъв резултат. Помъчил се бе да ги убива с лък и стрела, но рибите плуваха надълбоко и Осару все не можеше да ги уцели. Всъщност индусът не успяваше, защото никога не беше убивал риби със стрели, а освен това не разбираше нищо от оптика и от законите на отраженията, та все се прицелваше много високо и не улучваше набелязаната жертва.
Ако беше индианец от Северна или Южна Америка, а не индус от Индия, той би пронизвал със стрелите си по една риба при всяко опъване на лъка.
Но ето, че той не успяваше и постоянно нагазваше във водата само за да вади стрелите си, но не и за да изнесе някоя риба. Та като гледаше как свободно и безстрашно рибите си играеха над сребристия пясък, Осару изпитваше повече яд, отколкото удоволствие; и това именно го караше тъй бързо да изплете рибарската си мрежа.
Мрежата беше готова и Осару бързаше и се усмихваше, защото се радваше, че най-после ще си отмъсти; да, той действително бе обхванат от чувство на отмъщение към бедните рибки, тъй като не бе успял да ги хване, нито убие.
Осару възнамеряваше да заложи мрежата си в самия проток, в самото устие на гореспоменатия залив и затова я беше направил толкова дълга, че като я опъне на това място, да достигне от единия край до другия.
На горния край на мрежата беше проврял здрава ивица сурова кожа, защото по-лесно можеше да се сдобие с нея, отколкото с конопено въже, а на долния й край беше сложил друга кожена лента, на която бяха прикрепени тежестите. Тия тежести заедно с плаващите отгоре тапи, направени от леко, сухо дърво, което Осару намери в долината, щяха да държат мрежата съвсем опъната и да я крепят във вертикално положение.
По този начин мрежата щеше да затвори тесния залив така, че само малките рибки да могат да влизат и излизат, и то тия, които биха могли да се проврат пред дупките. А дупките Осару направи доста големи, тъй като не се интересуваше от „дребна риба“.
Той искаше да хване само една риба — някоя от тия тлъсти приятелчета, които често се бяха изплъзвали изпод стрелите му и го бяха изкарвали от търпение със своята нахално-весела игра.
Сега ще види дали ще се отърват тъй лесно от мрежата му, която бе приготвил толкова изкусно за тях.
Когато пристигна при протока, той заложи мрежата в най-тясната част, точно в устието на залива. Това беше постигнато много лесно. Завърза единия край на кожената лента за една фиданка, която растеше на брега, близо до водата. След това, като газеше и разпределяше мрежата равномерно във водата, той стигна до отсрещната страна, където завърза другия й край. Разбира се, тежестите държаха долния край надолу, а тапите не позволяваха на горния да потъне под водата.
На отсрещния бряг растеше голямо дърво — толкова голямо, че клоните му се разпростираха почти над половината от тесния пролив — и когато следобед слънцето грееше от тази страна, гъстите листа на дървото хвърляха дебела сянка над водата и я правеха да изглежда тъмна и някак си тайнствено мрачна. По това време рибата не можеше да се вижда лесно, дори и върху фона на сребристия пясък.
Ето защо Осару беше избрал именно този час, когато, слънцето се спускаше зад дървото; той знаеше, че при ярка слънчева светлина рибите ще забележат мрежата, ще се изплашат и ще избяга далеч от нея. Затова той бе почакал да мине обед и тогава да направи първия си опит.
След като върза двата края на мрежата и нагласи всичко както си искаше, Осару седна на брега, въоръжи се с търпение и зачака да види какво ще стане.
Глава LIII
ОСАРУ ЗАТЪВА
Повече от час седя индусът и следеше всяка бръчка върху водната повърхност, всяко движение на тапите, но нито водата, нито тапите показваха, че в езерото изобщо има някаква риба. Един-два пъти на повърхността, близо до тапите, се появиха малки мехурчета и Осару си въобрази, че нещо се е хванало в мрежата, но когато нагази във водата и провери на място, не можа да открие нито дори люспа от риба и трябваше да излезе с празни ръце. Тия въздушни мехурчета над водата сигурно са били причинени или от съвсем дребни рибки, преминаващи през тесните дупки, или пък от някои по-едри парчета, които са се приближили до мрежата, докоснали са я с носа си, изплашили са се и са се втурнали обратно към вировете, откъдето бяха дошли.