— Нещастна Саис! — въздъхна Сейнт Клайд.
— Аис? — изломоти индианецът с натежал език. — Аис? Кой говори за Недаунис Аис? Тя е мъртва… искам уиски… уиски?
— Уиски! — зарева възторжено цялата банда, доловила последната дума, изречена на по-висок глас. — Уиски, юпии!
— Недаунис Аис? Ти я познаваш? — извика креолът и се хвърли към залитащия човек.
— Остави ме на мира, иначе ще те наръгам с ножа — изръмжа индианецът, — damn you13!
— Недаунис Аис е жива! — изкрещя в лицето му Сейнт Клайд, без да обръща внимание на заплахата му. — Жива е и ти трябва да ми помогнеш да я спася!…
— Жива ли? Да я спася? Къде е? — възкликна пияният, полагайки вече очевидни усилия да схване смисъла на думите, като втренчи поглед в непознатия.
С кратки думи Сейнт Клайд разказа на внимателно заслушания индианец историята на Саис. В това време младият вожд стоеше пред него, притиснал здраво слепоочията си с длани и, изглежда, попиваше всяка сричка, излязла от устата му. А най-накрая, когато започна да разбира за какво ставаше въпрос, когато съдбата на девойката изплува пред очите му в ясни картини, той гневно грабна лежащата до него бутилка, една трета от която все още бе пълна, и я разби в най-близкото дърво.
— Отрова… отрова! — извика той. — Сестрата продадена, а аз пиян… отрова… отрова, огнената вода на белите… отрова… уиски!
— Уиски! Юпиии! — закрещяха другарите му, които все още бяха дотолкова на себе си, че успяха да разберат последните му думи.
— Но чакай… чакай! — извика внезапно младият индианец и отметна с ръка от челото си дългата черна коса. — Все още не е късно… все още имаме време!
Той съблече ловната си риза, свали легинсите и с един скок се хвърли във водата от брега, висок на това място към два метра. Гмурна се няколко пъти, а после доплува обратно до сушата. След това, без да си прави труда първо да се облича, той се затича навътре в гората, откъдето скоро се върна, яхнал едно пръхтящо пони. Грабна дрехите и оръжията си и креолът едва бе успял да възседне своя кон, когато индианецът му направи знак с ръка да го последва.
— Ами твоите другари — каза в този момент Сейнт Клайд, — какво можем да направим ние двамата сами?
— Ела — каза индианецът, — ела! Да не би да искаш да останеш тук до утре, за да ги слушаш как ломотят „още уиски!“, „още уиски“? Те са чоктави… трябва да тръгвам… ще дойдеш с мен… двамата сме достатъчни!
Изобщо не дочака какъвто и да било отговор от своя придружител, а с отпуснати юзди препусна към Мисисипи, там отново се хвърли във водата, за да се отърси от въздействието на Огнената вода, а после облече малкото си дрехи и измъкна от крайбрежния гъсталак едно скрито там кану. Сейнт Клайд седна в средата на леката лодка, държейки във всяка ръка юздите на един кон, за да води плуващите от двете страни животни, докато индианецът бързо и ловко насочваше лодката през широката буйна река.
Отначало индианците, а после и прехвърлянето през реката отнеха на Сейнт Клайд толкова много време, че когато се добраха до западния бряг, слънцето вече залязваше. Оттук нататък креолът трябваше да поеме водачеството и той заведе тъй случайно намерения брат на Саис при съдията. Пътьом Ветако, така се казваше рикарът, му разказа, че навремето тръгнал по следите на отвлечената си сестра, догонил разбойника и го убил. Но напразни останали неговите дълги скитания, за да открие похитената девойка, продадена от престъпника преди срещата му с Ветако. Отчаян, младият вожд най-сетне се присъединил към отряд чоктави, които ловували в горите на Луизиана и продавали убития дивеч в най-близките малки градчета. Мъката и трудният живот, който му бил вече дотегнал, го направили безразличен към всичко свято и скъпо за него и той се отдал на пиянство, следвайки по този начин примера на една част от своя нещастен народ.
Двойната баня и силната възбуда от донейде радостната и донейде лошата новина за сестра му го бяха отрезвили напълно. У него отново се пробуди самоувереният и разсъдлив индианец. Той бързо разбра на какви опасности е изложена сестра му. Наистина не беше запознат със законите на белите, обаче знаеше, че за индианеца е много трудно, ако не и невъзможно, да получи обратно нещо, на което те веднъж бяха сложили ръка.
Когато най-сетне се добраха до дома на съдията, се бе спуснала непрогледна нощ. Но, изглежда, че за малкото изминали часове бяха настъпили важни промени. Откъм границите на северните мисисипски щати бяха пристигнали полицаи, които преследваха някакъв плантатор и неговия съучастник. До Уотърлу бегълците се движили заедно, но, изглежда, след този град се разделили и двама от преследвачите препуснали надолу по брега на реката, за да им отрежат пътя за бягство в тази посока. Останалите полицаи тръгнали по една диря нагоре по реката, та доколкото е възможно да попречат на бегълците да навлязат във вътрешността на щата и да се доберат до тексаската граница.