В този момент по стъпалата се разнесоха крачките на двамата мъже.
— Позабави се — прошепна Гейбриела.
— Да, много се бави — каза Саис. Тя изведнъж усети, че Гейбриела я гледа, и се притисна към нея.
— Саис, все още ли се безпокоиш? — попита Гейбриела. — Но какво ти е? Цялата се изчерви.
— Добър вечер, лейдис — разнесе се гласът на непознатия.
— За бога, Саис, какво ти става! Та ти изведнъж страшно пребледня! — възкликна изплашено креолката.
— Добър вечер, деца — Мистър Боуфорт се приближи. — Мистър Питуел — дъщеря ми и нейната приятелка, една млада индианка… Е, Гейбриела, ами Саис да не е болна? Какво му е на момичето?
— Наистина не знам, татко, цялата трепери. Саис!
— Какво — прошепна индианката, изправи се и втренчи погледа си за няколко секунди в непознатия. После нададе силен вик и се строполи на земята.
Гейбриела, мигновено прозирайки истината, хвърли кърпата си върху лицето на своята приятелка — но твърде късно.
Питуел, комуто това странно поведение бе направило силно впечатление, се втурна към нея по-скоро инстинктивно, с рязко движение смъкна кърпата и смаяно възкликна:
— Мътните го взели… моята робиня!
— Вашата… какво? — извика Боуфорт. — Ваша робиня? Човече, да не сте се побъркали! Тя е индианка, а те не се продават.
— Не е вярно! — намеси се Гейбриела, силно изплашена, и се опита да изправи изпадналото в несвяст момиче. — Това е безсрамна лъжа! Тя е била отвлечена, било е извършено престъпление! Саис е тъй свободна, както и самата аз, нямате право да посягате на нея!
— Настоявам да ми бъде върната собствеността — каза непознатият с мрачно изражение и бръкна в един джоб на връхната си дреха, откъдето извади връзка документи. — Ето нейния документ за покупка — продължи той, обръщайки се към плантатора, — баща й беше индианец, а майка й мулатка. Погледнете само косата й. А ако не ви стига сегашната й уплаха като доказателство, че не може и дума да става за грешка, то тогава вижте тук описания белег на лявото й рамо.
Боуфорт прегледа мълчаливо написаното и после пристъпи към Саис.
— Татко, за бога! — извика Гейбриела в панически страх. — Не бива да вярваш на този човек, всичко е измама!
— Гейбриела — каза баща й дружелюбно, но строго, — ти не можеш да се месиш в тази работа. Ако белегът не съществува, в което искам да вярвам, в такъв случай обвинението е несъстоятелно. Обаче ако белегът е налице, тогава тази никаквица няма да остане и пет минути под моя покрив. Знаеш, че държа на думата си. И бездруго, ако това същество има негърска кръв в жилите си и се е осмелило да се храни на една маса заедно с бели хора, заслужава бесило.
— Татко, заклевам те в името на всички светии, този документ е подправен! Саис ми разказа всичко, била е отвлечена, баща й е бил пребит, а тя самата е била хвърлена в едно кану!
— Измишльотини — Питуел поклати глава усмихнато, — госпожице, срещали ли сте досега избягал негър, който да няма скалъпена някоя такава правдоподобна историйка?
— Татко… татко! — замоли се Гейбриела и се опита да го задържи. Но той гневно я отблъсна и извика:
— Е, ама скоро търпението ми ще се изчерпи. Нищо няма да сторя на момичето. Ако е индианка, тя е свободна като всички нас, но намеря ли… по дяволите, ето го! Мистър Питуел…
— Чакайте! — извика Гейбриела, чийто поглед често и боязливо се бе извръщал към наблизо минаващия път. — Чакайте! Ето че идва мистър Сейнт Клайд. Нека само се приближи, той може да попречи, не бива да допуска да се случи подобно нещо…
— Мистър Сейнт Клайд да върви по дяволите! — каза гневно старият плантатор. — Нима може да се намесва в правата на един непознат нему човек? Мистър Питуел, момичето е ваше и нека благодари на дъщеря ми, че няма да отнесе и порядъчна порция бой с камшик. Проклятие! Негритос, който е тъй нахален да отрича цвета на кожата си!
— Можем да я оставим до утре сутринта в някоя от негърските колиби — каза Питуел, приближи се до нея и протегна ръка към момичето, което все още лежеше в безсъзнание, — в ранни зори…
Навън се разнесоха припряни мъжки стъпки.
— Мистър Сейнт Клайд, помогнете ни! — извика силно Гейбриела, изпаднала в отчаяние. А в същия миг, когато младият човек се появи на вратата, Саис отново отвори очи. Един-единствен поглед й подсказа всичко. За няколко секунди тя подпря глава на рамото на своята приятелка, но после се изправи и се огледа наоколо с безумен поглед.