Той едва ли щеше да завърши изречението си тъй безнаказано, понеже с гневен вик върху него се нахвърли Сейнт Клайд, ако Гейбриела не се беше втурнала срещу младия креол и не го закле да пощади баща й. А в този момент между двамата застана и надзирателят, който подвикна на младия човек:
— Мистър Сейнт Клайд, искам най-приятелски да ви предупредя повече да не приказвате излишно. От този миг нататък ми е възложено да бдя над госпожицата и онзи, който се опита да защитава моите роби срещу мен самия, ще получи цяла педя студена стомана в тялото си!
При тези думи той измъкна изпод жилетката си своя масивен леко закривен нож.
Клайд не беше въоръжен, а и знаеше, че ако някое чуждо лице незвано се намесеше в работите на надзирателя или робовладелеца, законите изцяло ги закриляха. Неотдавна по подобна причина в Охайо бе застрелян един аболиционист, без след това убиецът да бе имал някакви по-големи неприятности от един петнайсетминутен разпит. Тъй че засега Сейнт Клайд бе принуден да отстъпи пред грубата сила, но се закле в себе си, че ще спаси Саис.
— Мистър Боуфорт — каза той възбудено, обръщайки се още веднъж към плантатора, — ще отговаряте пред мен за жестокото си поведение към това нещастно момиче, но засега нямам власт да се противопоставя на насилствената ви постъпка. Ще отговаряте за всичко, каквото направите със Саис, а бог ми е свидетел, че отсега нататък ставам неин закрилник — законите на щата трябва да ми окажат помощ и ще ми окажат. Сбогом, госпожице Боуфорт, и не изоставяйте нещастната Саис!
Междувременно надзирателят бе направил знак на двама негри, които тъкмо внасяха различни инструменти в къщата, и щом се приближиха, им подвикна:
— Отнесете момичето в колибата на майка Бети, а ти, Бен, ще останеш там да я пазиш. Отговаряш с черната си кожа за нея, жив ще те одера, ако я оставиш да избяга.
— Не се страхува, масса — каза негърът ухилен, — ама кое момиче? Аз не вижда момиче за взимане. Мисус Саис ли?
Сейнт Клайд се втурна надолу по стъпалата, метна се на коня си и препусна към Мисисипи. Гейбриела превърза кървящото чело на Саис със собствената си кърпа. А двамата негри пулеха очи ту към един, ту към друг от присъстващите и не можеха да проумеят какво се бе случило, докато най-сетне един вик на надзирателя и заплашително размаханият камшик им напомни да изпълнят дадената им заповед. Те вдигнаха индианката от земята и я отведоха в една от ниските негърски къщурки, които, построени в дълги равномерни редици, обграждаха господарския дом и доста наподобяваха на някое подредено село. Гейбриела се оттегли в стаята си, а мъжете, този път бе поканен и надзирателят, насядаха около масата. Изглежда, Боуфорт искаше с помощта на добре изстуденото бледорозово вино да прогони и гнева, и лошото си настроение. Преди да си легне да спи, той благодари на непознатия, че го е освободил от позора да държи под покрива си редом с белите и някакъв „проклет негритос“. Мистър Питуел получи стая за спане, но каза, че въздухът бил приятно хладен, и предпочете още около четвърт час да се разхожда по брега на реката заедно с надзирателя. Двамата закрачиха по една алея, обградена от хининови и декоративни дръвчета, отправяйки се към входа на плантацията, който бе засенчен от гъсто засадени смокинови и портокалови дръвчета.
— Я слушай, Питуел — каза Дъксън, като спря при смокините, — пак ли изигра един от твоите стари номера, а? Има ли момичето негърска кръв, или няма?
— А теб какво те засяга? — промърмори Питуел, оглеждайки се боязливо. — Нали тук никой не може да ни подслуша?
— Жив човек няма. Но ела, трябва да ми разкажеш всичко, проклет да бъда, ако тая работа е чиста. По дяволите, приятелю, не бъди толкоз потаен! Никой от нас двамата няма да предаде другия, нали?
— Е, добре, ще узнаеш всичко, обаче нека се махнем оттук и излезем на открито — прошепна Питуел, — между дърветата не се чувствам в безопасност.
Двамата „достопочтени мъже“ се насочиха към брега на Фолс Ривър и хванати под ръка, започнаха да се разхождат насам-натам покрай реката. Питуел откровено разказа на своя приятел и съучастник цялата история, но същевременно му заяви, че макар и да се чувствувал доста сигурен, все пак не искал да изчаква, докато младият фукльо Сейнт Клайд изпълнел заплахите си, а още на другия ден в ранни зори щял да потегли на път.
— Нещата се нареждат чудесно! — каза надзирателят. — И аз мисля да си оправя сметките с Боуфорт и да напускам и ако останеш още ден-два, може би ще мога да те придружа. Тогава ще е по-лесно и да се пресметне стойността на дообрания памук. Не ми харесва вече тук край тази река, искам да отида в Тексас и да си купя собствена плантация.