И той улови мексиканеца за дрехата, като искаше да го изгони. Непознатият му нанесе такъв удар с юмрук, че го повали на дъските.
Това послужи като сигнал за обща бъркотия. Навсякъде започна общ бой. Пияните викаха и проклинаха наляво и надясно. Голи ножове лъснаха на светлината, жените пищяха от страх, чуха се няколко гърмежа и цялата зала се изпълни с гъст дим. Лампите угаснаха, а в тъмнината ставаше ужасна битка, придружена с викове, крясъци и тежко падане на тела.
Хенрих стоеше на мястото си, без да употреби някакво оръжие. Веднага обаче усети силен удар по лявото рамо и студени тръпки. Падна на канапето. Там лежа, докато се прекрати бъркотията, но усещаше, че кръвта тече от раната му и попива в дрехите.
В салона донесоха свещи. Когато осветиха бойното поле, стана ясно, че американците са победили. Мексиканците бяха изчезнали с жените си с изключение на няколко ранени, които се търкаляха по пода. Ловците тичаха от място на място и бързо жестикулираха. Едни се мъчеха да оправдаят случката, други я осъждаха. Макар че Севрен принадлежеше към последните и неговото мнение винаги се уважаваше, сега той мълчеше. Първата му грижа беше да намери Хенрих и да види какво е станало с него.
Като забеляза безпокойството му, братовчед му се помъчи да се пошегува с раната си:
— Един пияница ме удари с ножа си по рамото и потече малко кръв.
— Сега ще видим, събличай се! — каза Севрен и поиска да му свали ризата.
Но Хенрих отказа да го прегледат тук и с помощта на Севрен и Годе отиде в хотела.
По пътя се мъчеше да успокои роднината си, но беше изтекла много кръв от раната му и това го правеше от минута на минута по-слаб. Той не съзнаваше ясно положението си.
Изобщо голяма рядкост е раненият да определи точно колко опасна е нанесената му рана. Той може да умре от голяма загуба на кръв и пак да не усети силни болки.
Като стигнаха в хотела, Хенрих падна на кревата от слабост. Севрен разкъса блузата му от горе до долу и с помощта на Годе, който беше опитен в тези неща, започна да преглежда раната.
— Дълбока ли е? — попита болният.
— Не е дълбока като кладенец и не е широка като железопътна линия — каза канадецът, като замахна с юмрука си към танцувалната зала и промърмори нещо по адрес на неизвестния злодей. — Ще трябва да лежите само няколко дни. Благодарете на Бога. Вижте, господин Севрен, какъв майсторски удар с испански нож. Още два сантиметра и гръбнакът отиваше! Но сега сте вън от всякаква опасност.
— Да, Хенрих — каза Севрен, който в това време промиваше раната и налагаше компрес с умението на добър хирург.
Когато раненият си поотдъхна, Севрен го попита как и по какъв начин е получил тази рана.
— Не видя ли на бала онзи човек, който сякаш се криеше от всички? Той имаше яркочервена наметка — каза младежът.
— Да, разбира се, той седеше до тебе и си криеше лицето под шапката. Този човек е много по-странен, отколкото изглежда. Аз съм го виждал много пъти и го познавам. Може би аз бях единственият на бала, който го познаваше… И губернаторът трябва да го познава, но навярно не го е забелязал. Аз още не мога да се начудя защо е дошъл там, когато танците изобщо не го интересуват, въпреки че кара много хора да играят по гайдата му.
— Аз ще ги обясня каза Хенрих и му разказа за предложението във връзка с коня, а също и за спречкването с грубия мисуриец.
Севрен не обърна внимание на последното обстоятелство, но желанието на господина да купи коня го учуди много.
— За какво му е твоят кон? Да измине 200 мили и да предлага хиляда долара — чудо и пак чудо!
— Пазете се от него — каза Годе. — Ако той е пропътувал толкова мили и предлага толкова пари — значи е решителен човек и не би се спрял пред нищо. Вие сте му отказали, но кой знае, страх ме е, че той ще открадне коня ви.
Това силно огорчи Хенрих, който погледна въпросително братовчед си.
— С позволението на капитана — така наричаше той роднината си от деня, когато стана случката с бизона — аз ще скрия коня.
— Не се безпокойте, Годе — каза Севрен. — Този човек е неспособен да открадне. Но във всеки случай Моро трябва да се пази. В Санта Фе има толкова много вагабонти, които биха откраднали цели табуни коне наведнъж. Затова не оставяйте Моро да се отдалечава много. Най-добре е да го привържете за нашата врата.
Годе изчезна, като кълнеше града и неговите жители с най-лоши думи.
— Що за таен човек е този? — попита раненият.
— Бих ти разказал много интересни факти от неговия живот, но не искам да те уморявам, като предполагам, че може да те втресе. Той е знаменитият Сегин — любител на скалпове. Не ти ли разказваха за него нашите другари? Предполагам, че си чул от тях нещо, защото легендите за него служат за неизчерпаем източник на разговор по време на почивките по околните места.