— А, значи това е водачът на ловците на скалпове, който получава пари за проливаната кръв! — каза Хенрих с презрение. — Какъв негодник!
Едно черно петно се показа на стената — това беше човешка сянка. Раненият повдигна главата си и видя пред себе си мексиканеца с червената наметка, който бе влязъл неусетно в стаята. Севрен се здрависа смутено с него, отдалечи се до прозореца и гледаше към улицата.
Хенрих искаше да изрази възмущението си и с очи да изгони Сегин, но замълча неволно, усещайки властта на този човек върху себе си. Дали той бе чул обидното название преди малко? По лицето му личеше, че никак не е озлобен. Хвърли към младежа същия поглед на тъга и достойнство, с който го бе поразил на бала. Просто да не повярваш, че тази благородна физиономия е лице на разбойник, способен на всякакви жестокости.
— Господине — каза той, — дълбоко съжалявам за случилото се с вас нещастие, още повече че аз станах неволна причина за него. Опасна ли е раната ви?
— Не — отговори Хенрих сухо, което смути Сегин.
— Радвам се — каза той след малко. — Аз дойдох да ви благодаря за великодушната намеса в разпрата ни с мисуриеца и да си взема сбогом с вас, защото след десет минути ще напусна Санта Фе.
Той протегна ръката си към Хенрих, който обаче не подаде своята. Разказите за големите жестокости, които се приписваха на Сегин, не му излизаха от ума и той почувства силно отвращение към него. Онзи стана с протегната ръка и сконфузен израз на лицето.
— Аз не мога да се ръкувам с вас — каза най-накрая младежът.
— Защо? — кротко попита чужденецът.
— Защо ли?… — Защото вашата е изцапана с човешка кръв.
Сегин гледаше печално към Хенрих, без да показва и най-малък признак на гняв. Той мушна ръката си под наметката и като въздъхна тежко, тихо излезе от стаята. Севрен почтително се поклони и го изпрати с очи.
Младежът видя мексиканеца като си отиваше, цял сгушен в мантията си. Изглеждаше съвсем омърлушен и след малко изчезна.
— Не постъпих ли много сурово с човека? — попита Хенрих. — В погледа му има нещо, което говори, че не всички злини, които му се приписват, са верни. Аз не вярвам да ме обвинявате за презрителните ми обноски към него.
— Тихо! Тихо! Погледни там — каза Севрен, сочейки полуотворената врата.
При светлината на луната се виждаха три човешки фигури, които се бяха сгушили край стената. По външен вид те приличаха на индианци. След малко се скриха в сянката на входа.
— Това са такива врагове на Сегин, каквито не би му пожелал и ти, ако го познаваше по-добре. Много ме е страх, че тези хищни зверове ще го вкарат в някоя клопка. Но той умее да се пази. Ако го нападнат, ще му се притека на помощ. Бъди спокоен, сега ще се върна.
С тези думи Севрен излезе бързо навън. Като остана сам, раненият започна да размишлява за чудното стечение на обстоятелствата, които го докараха до това печално положение. Той се упрекваше, че е оскърбил човека, който се отнесе така съчувствено към него и към когото братовчед му хранеше уважение. В това време се появи Годе и прекъсна тъжните мисли на господаря си. Той привърза коня към прозореца и седна да го пази. Почти по същото време се мярна и Севрен.
— Е, какво стана? — попита го Хенрих с интерес.
— Той избяга с коня си, преди да дойдат индианците. Нали ти казах, че умее да се пази.
— Нима те не могат да го преследват на коне?
— Не вярвам. Другарите му са наблизо, а губернаторът, аз съм уверен, че той е пратил тези разбойници по следите му, не е в състояние да го преследва, щом е вече в планината.
— Разкажи ми, моля ти се, историята на този човек.
— Днес не бива. Трескав си, мили мой, и не искам да те вълнувам. Годе ще поседи при теб, а аз ще отида в лагера. Ще се помъча да задържа кервана, докато ти оздравееш и бъдеш в състояние да яздиш. Ще направя всичко възможно, за да успея… Лека нощ!
Глава V
ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА
Въпреки силното си влияние Севрен не можа да убеди търговците да останат. Керванът трябваше да потегли три дена след бала. Пък и Севрен не можеше да отдели фургоните си и после да тръгне сам по тези места, където е невъзможно да се пътува без керван. Да вземе със себе си ранения, означаваше да го заведе на сигурна смърт. Трябваше да остави Хенрих в Санта Фе под защитата на слугата му. Тук болният щеше да прекара необходимата за здравето му почивка при съветите на хирург.
Севрен трябваше да се прости с братовчед си. При заминаването на кервана младежът се изправи на кревата и видя от прозореца фургоните, които приличаха на движещи се хълмове. Той чуваше плясъка на камшиците и виковете на водачите. А търговците, минавайки на конете си край прозореца му, си вземаха сбогом с махане на ръце. След като отминаха, той легна угрижен на кревата си.