Той въздъхна тежко и погледна към входната врата. Хенрих повторно му стисна ръката, обеща да мълчи и като видя, че този разговор е неприятен за домакина, заговори за друго.
— Как попаднах тук? По всяка вероятност това е вашата къща. Как ме намерихте?
— В ужасно положение. Аз не мога да припиша спасението ви на себе си, него вие дължите на вашия кон.
— О, верният ми Моро! Нима той загина, за да спаси господаря си?
— Конят ви е тук. Вярвам, че ще останете доволен, като го видите. Мулето ви пасе в близката ливада, а багажът ви лежи тук в ъгъла.
— А…
— Вие искате да питате за Годе? — прекъсна го Сегин. — Не се безпокойте. В тази минута той не е тук. Аз го изпратих с добра охрана и опитни водачи да занесе писмо до всички станции, където ще спира керванът ви на връщане от Чиуауа. В писмата съобщавам на Севрен за случилото се с вас. Братовчед ви няма да се безпокои, като знае, че сте в моя дом.
— Как да ви изкажа моите благодарности за тези добрини!… Вие спасихте и Годе! Помислихте и за Севрен! Конят и кучето ми са също тук. Какво стана с мен в тази ужасна Долина на смъртта, която за малко щеше да оправдае върху мен своето название? В какво положение ме намерихте?
— Намериха ви на няколко мили оттук на една скала, която се издигаше над реката Дел Норте. Вие висяхте над пропастта на едно въже, с което бе привързано тялото ви. Единият край на въжето беше привързан за седлото, а вашият Моро, опрян на предните си крака, държеше цялата тежест на тялото ви с шията си.
— Добрият Моро! Какво ужасно положение!
— Наистина ужасно, защото ако паднехте, бихте прелетели стотици метри надолу, преди да се разбиете в долните скали.
— Аз навярно съм се хлъзнал, като съм търсел пътя към водата.
— Вие се дърпахте надолу в празното пространство. Ако не бяхме ви удържали, бихте повторили своя опит. Когато ви измъкнахме от пропастта, се теглехте пак към нея, защото виждахте водата под краката си, но не съзнавахте голямата опасност. Силната жажда причинява разстройство на умствените способности.
— Аз си спомням тези неща като насън.
— И не се мъчете даже да си го спомняте. Ето, докторът ми прави знаци, че много говорите. Аз дойдох, защото трябваше да ви кажа само две думи, иначе не бих нарушил спокойствието ви. Тази вечер заминавам и ще се върна след десет дни. Желая ви бързо оздравяване. Бъдете тук като у дома си и останете, докато си върнат другарите ви от Чиуауа. Вярвам, че като получат писмото ми, ще спрат на бивак някъде наблизо и тогава ще можете да се присъедините към тях напълно оздравял. Забавянето ви в тази пустиня може да не ви се струва особено приятно, но домашните ми ще имат грижата да ви развличат. Имам доста добра библиотека. Ще ви разсейват и с музика, а доктор Рихтер е човек, който ще съумее да ви отговори на всеки въпрос. С една дума, няма да се разкайвам, че ви оставям тук. Помнете, че всеки хазаин е отговорен за благополучието на тези, които живеят у него.
— Почакайте, моля ви се. Вие искахте в Санта Фе да купите моя кон…
— Да, но причината, която ме караше да го искам така настоятелно, не съществува вече. Това ще ви обясня друг път.
— Вземете Моро, моля ви. Аз ще си намеря друг кон, който да го замести.
— Не! След услугите, които ви направи Моро, не трябва да се разделяте. Аз разбирам колко сте му задължен.
— Но вие заминавате тази нощ, господин Сегин, и навярно ви предстои дълъг път. Вземете Моро поне сега. В противен случай ще помисля, че не искате да ми простите… въпреки че се разкаях.
— Нека бъде както искате. Моят кон е уморен, а аз трябва да пътувам надалече. И така — сбогом и не ме забравяйте.
Хенрих остана сам. Той започна да се ослушва. След половин час се чу цвиленето на Моро, а след това се мярна и сянката на конника.
Сегин отпътува, може би за кървава разправа. Дълго време още младежът мисли за този чуден човек. Двете прекрасни същества, майката и дъщерята, влязоха и прекъснаха мрачните му разсъждения.
Той не забеляза как минаваше времето. Много скоро започна да ходи, силите му се възвърнаха с такава бързина, че и самият доктор се чудеше. Първата грижа на оздравелия беше да обръсне брадата си, която по негово мнение го обезобразявала, и да подстриже мустаците си. Беше много доволен, че багажът му е до него, така че можеше да се облече прилично, вместо да ходи с грубия ловджийски костюм.
Започна да прави хиляди услуги на дамите в замяна на тези, които му оказваха те при боледуването. Така заякваше не само телесно, но и душевно. Насладата, която изпитваше тук, в домашния кръг, обясняваше с това, че наскоро се беше лишил от близките си.