Выбрать главу

Сегин се улови за главата и дълго време мълча, преди да продължи:

— Скоро моята история ще свърши. Ще се свърши само до нашите дни, защото никой не знае бъдещето. Цели години се скитах около индианските заселища да търся детето си. Командвах цяла дружина от нещастници като мен — едни бяха изгубили жените си, други — децата си, и все по същия начин. Но скоро нашите средства, а може би и храбростта, се изтощиха и те един след друг започнаха да ме напускат. Губернаторът на Санта Фе не ми помагаше с нищо. Още тогава подозирах Армиго, а сега това вече е доказано, че е съюзник с водачите на навахите. Той им обещава да не ги преследва, а в замяна на това те му обещават да грабят само враговете му. Когато разплетох нишката на тази вероломна интрига, разбрах кой е причината за моите нещастия. От тогава насам два пъти животът му беше в ръцете ми, но аз не исках да ги цапам с мръсната му кръв. Той е направил много престъпления против хората, но нека го съди всемогъщият съдия, а аз не се отклоних от целта си нито на стъпка.

И така, моята дружина се разпръсна, като се страхуваше, че Армиго ще започне пак да ни преследва, а аз напуснах Санта Фе, преминах Долината на смъртта и се заселих в Ел Пасо. Известно време прекарах в бездействие, но скоро се залових отново за работа. Честите нападения на апахите от окръзите Сокора и Чиуауа накараха правителството да се погрижи за по-добра защита, укрепленията бяха поправени и напълнени с войска. Съставиха се дружини от доброволци, на които се плащаше според числото на кожите, одрани от черепите на убитите индианци. На мен ми предложиха да предвождам тези дружини. Понеже исках да освободя дъщеря си, аз се съгласих. По този начин и аз станах ловец на скалпове. Това е една ужасна длъжност. Ако се ръководех само от чувството за отмъщение, отдавна бих бил удовлетворен. Ние проляхме толкова кръв, че напълно наказахме индианците за техните злодейства. Но аз искам и съм длъжен да освободя дъщеря си Адел. Аз знам, че тя е в плен у навахите. Досега се въздържах, защото нямах много средства. С големи усилия събрах достатъчно хора, с които да навляза в пустинята, лежаща на север от Хил, където са разположени техните села.

— А сега надявате ли се на успех?

— Потърпете, Халер, сега ще свърша. Вътрешните работи отвличаха досега вниманието на правителството от нашите нужди. Но от известно време насам започнаха да ценят нашите услуги по-добре. Никога моите хора не са били така добре въоръжени. Преди няколко дни един човек, избягал от лагера на навахите, ми каза, че войските и на двете племена се готвят да заминат на юг. Те навярно искат да стигнат до вратите на Дюранго. А аз имам намерение да се възползвам от тяхното отсъствие, за да проникна в лагера им и да освободя дъщеря си.

— Уверен ли сте, че тя е още жива? — попита Хенрих нерешително.

— Да, уверен съм напълно. Пленникът, за когото ви споменах, я е виждал често. Диваците я държат като кралица с особени права и власт. Да, тя е жива и ако сполуча да я освободя, това ще бъде краят на този мой живот. Аз ще се преселя на друго място с цялото си семейство.

Хенрих развълнувано слушаше разказа на Сегин. Неприятното чувство, което усещаше към него и което веднъж открито изяви, отстъпи сега място на силно състрадание и даже възхищение. Колко мъки е изтърпял този нещастен баща! Изповедта му накара Хенрих да го уважава. Той улови ръцете на Сегин и с просълзени очи каза:

— Ще ми простите ли, че бях така жестоко лъган за вас?

Онзи се усмихна.

— Сега се запознахте с бащата на Зоя. Все още ли искате нейната ръка?

— Много повече, отколкото преди, ако само ме смятате за достоен за такава чест.

— Аз вече казах, че ще ви предложа някои условия. Няма да дам Зоя така лесно. Вие трябва да я заслужите.

— По какъв начин? — попита Хенрих разпалено. — Аз съм готов на всякакви условия, на всякакви жертви.

— Трябва да ми помогнете да освободя нейната сестра. Трябва да дойдете с мен в пустинята.

— Когато пожелаете, но мога ли да я считам като моя невеста?

— Аз ще ви представя като жених. Довечера ще направим годежа, а утре, щом се разсъмне, ще тръгнем.

— Значи трябва сега да си прегледам оръжието и коня — каза Хенрих, на когото се искаше по-бързо да излезе и да сподели радостта си с госпожа Сегин и Зоя.

— Не се безпокойте, всичко е наред. Даже и слугата ви Годе се върна тази нощ. Той ще дойде с нас. Сега ще отида при жена си и дъщеря си, за да узная нейните чувства към вас. Вие елате в трапезарията след половин час.