— Да, виждам. Човек би ни се видял оттам като кукла.
— Оттам именно искахте да скочите, когато ви намерихме. Висяхте над тази пропаст.
Хенрих се стресна. Зави му се свят и за да не падне, слезе от коня.
— Без вашия добър кон — отбеляза докторът — не би останало и едно здраво парченце от вас.
— О, Моро, скъпи Моро! — каза младежът, като целуна коня си между очите.
Сегин също с възхищение погледна това чудно животно. Хенрих промени разговора, за да му олекне:
— Много искам да науча едно нещо, но досега не съм имал случай да ви попитам. Защо искахте при първата ни среща непременно да купите моя кон?
— Понеже сега сте посветен в семейните ми тайни, ще ви обясня това. За да открадна дъщеря си, трябваше ми кон като вашия Моро. Тогава аз не знаех още, че враговете ми ще имат поход за нови опустошения и бях решен да се вмъкна в самия им лагер. Техните коне отстъпват на арабските и не биха могли да ме стигнат. Аз смятах да вляза в лагера им, преоблечен като индиански воин. Те нямаше да ме познаят, защото владея езика им доста добре.
— Във всеки случай такава смелост би била много опасна — каза докторът.
— Но вие знаете, докторе, че се реших на това, след като изчерпах всички други средства. Това беше една отчаяна стъпка, която трябваше да извърша непременно, ако получех коня.
— Много добре сте направили, че не сте продали Моро — каза докторът. Сега можем много повече да се надяваме на успех.
— Наистина, като че ли провидението се съжали над мен. Никога обстоятелствата не са били така благоприятни, както сега. От една страна, е удобно за нас отсътствието на навахите, а от друга — моята дружина се усили с пристигането на ловците. Те смятат, че мечите кожи не си струват куршумите и затова предпочитат онези на червенокожите. Да, този път мога да се надявам, че ще успея.
Навлязоха под сенките на една кестенова гора, където Сегин предложи да спрат за почивка.
Пуснаха конете да пасат, а пътниците насядаха на една полянка, за да закусят от храната, с която бяха натоварени техните мулета. Почиваха повече от час в беседи върху интересни особености на местността, по която пътуваха. Хенрих с най-голямо удоволствие се учеше от по-опитните си и знаещи спътници. Първото му пътуване с търговците го запозна твърде малко с този край. Тогава той страдаше от пустинната треска и впечатленията му бяха неясни. А сега с цялото си съзнание възприемаше всичко наоколо.
Мисълта, че някога този край е бил завоюван от войниците на Кортес, после пак завладян от първите си владетели и отново подложен на опустошения, възбуждаше въображението на младия момък. Сегин днес беше особено приказлив. Той отговаряше на всички въпроси и показваше при това най-големи познания.
— Имате право, че не са се запазили никакви точни свидетелства от тези времена. Хората, които са можели тогава да начертаят географска карта на тези места за потомството, бяха заети с добиване на злато. А жалките техни потомци и до днес мислят как да се крадат едни други и как да си напакостят. Те не знаят и не искат да знаят нищо повече зад пределите на своето селище. Те знаят само, че имат врагове, които ги заплашват отвсякъде и от които се боят като деца от мечка. Сега ние сме в центъра на континента, в американската Сахара. Сред тези пустини Ново Мексико е като оазис. За да се отиде от нея в друга някоя плодородна местност, би трябвало да се върви хиляда мили. Плодородието си Ново Мексико дължи на реката Дел Норте. Това е единственото място, където живеят бели от десния бряг на Мисисипи до бреговете на Тихия океан, тоест до Калифорния. Нали минахте през пустинята, за да стигнете в Санта Фе?
— Да, колкото се отдалечавахме от Мисисипи, местността ставаше все по-безплодна. През последните 300 мили едва намирахме трева и вода.
— Също и по цялото продължение на Скалистите планини няма да срещнете нито едно дръвце. На изток даже се забелязват вулканични образувания на почвата. Вулканите, въпреки че са утихнали навсякъде, са оставили следи от лава и нито климатът, нито растителността са ги изменили. Всъщност климатичните условия изобщо не играят тука някаква роля.
— Как така? Не ви разбирам — каза Хенрих.
— Искам да кажа — продължи Сегин, — че атмосферните изменения тук не са големи, дъждовете са непознати. Има места, където няколко години подред не е падала нито веднъж роса.
— Как си обяснявате това?
— Аз имам моя теория, която не би удовлетворила учените. Дъжд вали само когато въздухът е наситен с пари, а парите се образуват само ако има вода на земята. Тук обаче вода се среща много рядко, защото това място е много високо, намираме са на около 3000 метра над морето, и затова няма извори, които по законите на хидростатиката би трябвало да се пълнят с вода от по-горните слоеве. Предположете, че тази местност е била някога цялата покрита с вода, че тя е била едно море, заградено от всички страни с планини. Водата няма откъде да се излее, но пак след време тя би отишла в океана, като остави след себе си само едно сухо дъно.