— Как е възможно това? Чрез изпарение ли? Колко време би било необходимо за това?
— Напротив, от неизпарение.
— Тогава нищо не разбирам.
— Сега ще ви обясня. Това място е много високо и затова въздухът е хладен, а изпарението слабо. В океана то е по-силно. Вятърът отнася тези пари на сушата, където те падат във вид на силни дъждове и препълват вътрешните морета с вода.
— Като че ли започнах да разбирам малко.
— Слушайте по-нататък — продължи Сегин. — Водата след това започва да търси изход от морето и най-после намира. Тя малко по малко си прокопава широко корито и се излива през него до капка. Разбира се, за това са потребни цели векове. Дъното на бившото море ще изсъхне, а геолозите ще се чудят на голямата пясъчна долина.
— Значи твърдите, че долините между крайокеанските планини и Скалистите планини са легла на пресъхнали вътрешни морета.
— Аз съм убеден в това.
— Наистина и до днес съществува такова море — каза Хенрих.
— Голямото Солено езеро, нали? Да. Но по-вярно е, че съществува цяла система от солени и пресни езера, потоци и реки. Тази водна система от всички страни е заградена с планини и хълмове, така че водите й не са свързани с океана.
— Но защо то не изчезва?
— Преди всичко, защото това езеро не е много нависоко. Между него и океана става равномерна размяна на парите, така то не се препълва и не се разлива. Каспийско, Аралско и Мъртво море представляват същото явление и това подкрепя моята теория. Бреговете на Соленото езеро са плодородни заради поройните дъждове, но те дължат произхода си на водите от езерото, а не от океана.
— Нима искате да кажете, че изпаренията от океана не идват до вътрешните части на материка?
— Това не е точно така, защото тогава не би валяло никога дъжд в пустините. Понякога силни бури отнасят облаците много навътре в сушата, но те едва стигат до отдалечените части на материка и невинаги са в състояние да паднат като дъжд. Голяма част от парите, които се издигат над Тихия океан и вървят на запад, се изливат още на брега, а тези, които се намират в горните слоеве на атмосферата, минават бреговите височини на планините и проникват по-надалече, но пък са задържани от планините на Сиера Невада. Те се сгъстяват и се връщат назад в океана по течението на река Сакраменто. Част от тях се изливат на дъжд, но и тази вода се отнася от реките Хил и Колорадо. А последните остатъци от парите бедно поръсват най-високите склонове на планините. Ето как се образуват потоците и реките, а също и оазисите, които красят ужасните пустини. Парите на Атлантическия океан имат същата участ, когато минават през Алеанските планини. Сгъстени, те падат на дъжд в долините на Охайо и Мисисипи. От която и страна да погледнеш, плодородието на нашия материк се намалява към центъра. А причината за това е липсата на вода. На много места, където едва пониква трева, самата почва е богата. Нали така, докторе?
— Съвършено вярно — каза доктор Рихтер. — Само небесна влага липсва на тази благодатна почва. Щом падне малко дъжд, растителността става разкошна. Господин Халер може да забележи това по течението на Дел Норте. Същото се забелязва и в бившите испански заселища по течението на Хил.
— Не можете ли да ми кажете по повод на това — попита Хенрих — защо испанските владения бяха оставени на произвола на съдбата? Аз никога не съм чувал за причината за упадъка на тези прекрасни колонии.
— О — горещо извика Сегин, — причината се корени в неспособността на испанския народ да колонизира! Тук се иска настойчив народ, който да не е разглезен от удобствата и прелестите на живота, способен да издържа на големи борби. А потомците на Кортес се оказаха неспособни пред енергията на апахите, навахите и команчите, покорени преди от техните славни деди. Погледнете испанските владения в Сопора, Чиуауа — те са почти запустели! Погледнете Ново Мексико — населението страда всяка година от нападенията на индианците. Обаче докторът ми прави знак да прекратим вече разговорите. И наистина, време е да тръгваме. Качвайте се на конете и напред! Отдавна не е валяло и може да се пътува по брега. Иначе би трябвало да заобикаляме цели 15 мили през планините. Вървете по-близо до скалите и следвайте стъпките ми. Вашите другари знаят, че всяка крачка трябва да бъде пресметната в тези проходи.