Слънцето наближаваше да залезе, когато малката дружина стигна до лагера на ловците на скалпове. Това не причини никакво вълнение в лагера. Всеки продължаваше да се занимава с работата си, без да покаже някакъв признак на почит или уважение към новодошлите.
Хенрих беше много уморен от дългата езда. Той си постла килимчето и легна под едно дърво, но въпреки умората не можа да заспи веднага. Занимаваше го новата гледка. Струваше му се, че вижда пред себе си художествена картина, която изобразява нощното свърталище на разбойниците от теснините на Абруцо.
Лагерът беше разположен на брега на Дел Норте на една полянка, обградена с кестени, които се издигаха високо над дребните и гъсти палмови дървета. Жилищата в лагера бяха лоши палатки и кожени индиански колиби. Но много от ловците се задоволяваха и с разпъната на колове биволска кожа. По-нататък в гъсталака се виждаха по-добре направени колиби от клони, покрити с листа или тръстика, събрана от брега на реката. Много пътечки водеха от полянката към гората. Навътре се виждаше и друга зелена полянка, на която пасяха мустанги и мулета. Навсякъде бяха разхвърляни юзди, седла и товари. Пред колибите висяха голи саби, а по земята се търкаляше всякакъв вид оръжие и принадлежности към него. Около грамадни огньове, в които горяха цели дървета, седяха купища от хора не за да се греят, а за да си пекат месо за вечеря. Някои си поправяха оръжията или дрехите.
— Говорът на тази орда беше смес от различни езици и наречия. Хенрих можа да чуе френски, английски, испански и индиански фрази. Това бяха повечето груби възгласи или остроумни нападки. Можеше да се помисли, че различните народи са изпратили тук свои представители да се надпреварват в ругатните.
В тази тълпа можеха да се различат три групи. Във всяка от тях господстваше един език и известна прилика в облеклото. Трима души, които разговаряха недалеч от Хенрих, бяха типични представители на тези групи. Единият беше мексиканец, обут в зелени кадифени панталони, сгънати в пояса и широки отдолу, украсени с обшивка от черна кожа и сребърни ивици. Обувките му бяха тъмночервени, с широки носове и грамадни шпори, които бяха обкичени с висулки и при най-малкото движение звънтяха. На пояса му имаше червен копринен шарф, чиито краища бяха обшити с ресни, висящи от лявата страна. Кафявата му сукнена дреха покриваше цялата му фигура над пояса, освен якия му врат и обшитата предница на ризата. На главата си имаше широкопола шапка от лакирана кожа, украсена със сребърни обшивки. На едното му рамо висеше наметка, а на другото ловджийска чанта. Той се опираше на пушката си, поясът му бе отрупан с пищови, а от лявата страна висеше испански нож, който допълваше въоръжението му.
Вторият от събеседниците беше англо-американец. Той също стоеше прав, опрян на дългата си пушка. Беше много висок, едър и показваше наследствената сила на саксонеца. Широкото му здраво лице се скриваше наполовина зад гъстите бакембарди. Светлият цвят на лицето му беше станал съвсем тъмен от дългото скитане по море и по суша. Костюмът му беше местен. Всяка негова част носеше и печата на своя произход. Очевидно материалите за него бяха добити със собствения му барут и куршуми. Беше облечен с кожена блуза, която бе омекнала от дима, панталони и мокасини от същия материал, с подметки от бизонска кожа. Блузата му стигаше под пояса, а горе завършваше с широка яка, която падаше на раменете му. Под нея се подаваше риза от по-тънка антилопова кожа. На главата на саксонеца имаше шапка от енотова кожа. Отпред беше украсена с муцунката на диво животно, а отзад с опашка, която се развяваше. Въоръжението му се състоеше от една торбичка за куршуми, направена от кожата на дива котка, голям украсен рог, крив нож, тежък пищов и пушка, дълга метър и половина. На гърдите му висеше кесийка, украсена с бодли от таралеж. В нея се пазеха принадлежностите за пушене — единственият признак за разкош у този човек.
Третият ловец, който разговаряше другарски с другите двама, беше индианец.
Сегин и докторът отидоха да разгледат лагера, а останалият самичък Хенрих попита Годе:
— Тези индианци роби ли са? Те не са вързани и свободно ходят из целия лагер.
— Те са съюзници — отговори канадецът — от племето на делаварите и павните.
Макар и да беше много уморен, Хенрих се упъти към индианските колиби. Той виждаше пред себе си потомците на онова знаменито племе, което първо се е сражавало с европейците на островите на Атлантическия океан. Приближи се до тях с любопитство. Едни седяха около огъня и пушеха с червените си изящно изрязани лули, а други важно се разхождаха наоколо. Между тях царуваше голяма тишина, която рязко отличаваше тяхната група от оглушителния шум на другите. От време на време някой запитваше нещо и получаваше кратък отговор. Понякога се разбираха само с поклащане на главата или пък замахваха с ръка. Лулите мълчаливо минаваха от ръка на ръка.