Всички млъкнаха и чакаха гърмежа. Никой не се съмняваше в успеха, но тук се случи нещо неочаквано. В момента на гърмежа гърбът на коня се вдигна и плодът падна на земята. Куршумът закачи кобилата и пропищя между ушите й. Нещастното животно хукна да бяга като бясно из лагера. Рубе, който се уплаши, че е ранил силно бедния си другар, ужасно кълнеше и викаше, а тълпата гръмогласно изразяваше своето одобрение. С такава трагикомедия завършиха големите подвизи на индианеца и Харей.
Глава X
ОБСЪЖДАНЕТО НА ВОЕННИЯ ПЛАН
Не беше заглъхнал общият смях от несполуката на Рубе, когато се чу звук на рог и всички се втурнаха към палатката на капитана. По този начин Сегин свикваше своята армия. Тълпата почетно се спря и чакаше заповедта.
— Другари — каза Сегин, — утре рано ще тръгнем срещу нашите врагове. Повиках ви, за да ви съобщя моето решение и да изслушам вашето мнение.
Тълпата отговори одобрително. Винаги е приятно на хората, които са на война, да чуват известия за нов бой.
Капитанът продължи:
— Скоро битка няма да имаме. Най-опасният ни враг засега е пустинята. Затова трябва да се снабдим с всичко необходимо. Аз научих от сигурно място, че нашите врагове ще отидат да разграбват градовете Сонора и Чиуауа. Ако не ги възпре правителствената войска, те ще проникнат чак до Дюранго. Като отиват толкова далече на юг, те оставят своя лагер беззащитен. Искам да се възползвам от това и да навляза в самата столица на навахите.
— Браво! Отлично!
Такива и подобни възгласи придружаваха речта на капитана.
— Някои от вас знаят вече каква цел преследвам. За да я знаят всички, аз искам…
— Да съберем колкото се може повече скалпове — го прекъсна един от дружината.
— Не, Киркер, съвсем не! — възрази капитанът с недоволен тон. — Лагерът, който ще нападнем, е пълен само с жени и никой от вас не трябва да ги закача, защото ще бъде лошо наказан. Аз ще ви заплатя за всяка спасена жена, за всяко спасено дете.
— Каква полза тогава от нас — възрази Киркер, — ако не разчитаме поне на пленници? За какво ще търпим мъките в пустинята?
Тази забележка се видя много справедлива на повечето от ловците. Тълпата почна да роптае.
— Вие нищо не губите — продължи Сегин спокойно. — Там на място ще бъдат пресмятани заловените и всеки ще получи награда, каквато му се пада.
— Тогава сме съгласни.
— И така, нито жените, нито децата ще бъдат убивани — нито капка кръв няма да се пролее. Който не е съгласен, да се обади.
Всички мълчаха.
— Радвам се, че виждам у вас такова единодушие. Сега ще ви обясня целта на нашия поход.
— Ще видим какво ще излезе — каза Киркер с любопитство. — Какво ще правим там, когато няма да събираме скалпове?
— Ето какво — ще освободим нашите близки и другари, които отдавна гният в робство при навахите. Ще освободим нашите жени, сестри и дъщери.
Жални гласове от страна на мексиканците потвърдиха правотата на казаните думи.
— И аз съм в числото на пострадалите — продължи Сегин с развълнуван глас. — Дълги години изминаха, откакто те откраднаха моята дъщеря. Неотдавна научих, че тя е жива и се намира в тяхната столица с много други бели робини. Ще освободим всичките и ще ги върнем на семействата им.
— Браво! — викаше тълпата. — Да живее нашият вожд! Ние с радост ще го следваме.
Когато настъпи отново тишина, Сегин продължи.
— Сега, когато всички сме съгласни с целта на похода, аз ще ви съобщя и самия му план, след което на драго сърце ще изслушам и вашето мнение. Има три пътя, по които можем да навлезем в индианските земи. Първо, пътят през Пуерко на изток, който е и най-правият.
— По него трябва да минем — каза един мексиканец. — Аз познавам много добре градовете, които лежат на него.
— Но те могат да ни попречат, защото е възможно там да има индианци, които ще съобщят на навахите за предстоящата опасност, и няма да успеем.
— Това е вярно! Напълно вярно! — завикаха от всички страни.
— По същата причина не можем да изберем прохода Полвидера. А освен това по тези два пътя няма да намерим достатъчно дивеч, с който трябва да се снабдим, преди да навлезем в пустинята. И така, най-напред ще тръгнем на юг, после ще свием на изток, в долината на старата Мисия, а оттам ще се упътим на север и ще навлезем в земите на апахите. Пътят ни ще стане много дълъг, но ще бъде безопасен. В долините ще намерим бизони. А най-важното е, че там ще можем да дочакаме благоприятния момент, за да нападнем. Иззад хълмовете ще видим накъде и кога ще се отдалечи неприятелят. И щом той се скрие на юг, ще се спуснем през Хил към лагера по река Азул или Прието. На връщане, разбира се, ще изберем най-късия път.