Всички приеха радостно плана и никой не възрази, напротив, те се зарадваха, като чуха за реката Прието. Името й подейства като Елдорадо. Във всички предания се говори, че златото в Прието плува на големи късове по повърхността на водата и покрива дъното на реката.
Често ловците са отивали към тези непознати места, малцина обаче са ги достигали, но никой не се е върнал назад.
Случаят даваше възможност на нашите герои и ловци на скалпове безопасно да проникнат в тези места, а това накара много да отпуснат въображението си. А и доста от тях постъпиха на служба при Сегин само за това, че се надяваха някога да проникнат до извора на златото. Своята неописуема радост те изразиха с гръмко „ура“.
— Утре рано ще тръгнем — завърши речта си Сегин, — всички бъдете готови.
Ловците се пръснаха и започнаха да се приготовляват. Слънцето се скри и веднага настъпи тъмна нощ — така идва тя по тези места.
Сложиха нови дърва в огньовете и целият лагер светна от силния пламък. Хенрих се любуваше на романтичния безпорядък, който представляваше пъстрият лагер в тъмнината на тропическата нощ. Сегин сложи ръката си на рамото му и каза:
— Вечерята е готова, да идем при доктора.
Младежът много се зарадва, защото чистият въздух бе възбудил силен апетит. Те тръгнаха към палатката на капитана, пред която също гореше огън. Доктор Рихтер с Годе и още един мексиканец довършваше готвенето.
След вечерята Хенрих узна историята на доктора. Той също беше от Елзас, роден в Страсбург, където с успех завършил медицина. Любовта към ботаниката го увлякла в Новия свят. Отначало изучавал растителността на запад, после се отдалечил в малко изследваните североизточни предели, за да проучи тамошната флора и да я класифицира. Прекарал няколко години в долината на Мисисипи. С един керван, идващ от Сент Луи, стигнал в Ново Мексико. По време на научните си изследвания по долината на Дел Норте той срещнал ловеца на скалпове и помолил Сегин да го вземе при себе си, за да може с него да посети и тези места, които били още чужди на природоизпитателите. Молбата му била уважена, защото можел да бъде много полезен на дружината като доктор. Цели две години не се отделил от Сегин, станал негов добър приятел и бил приет в семейството му. Там той прекарваше времето си, когато нямаше походи. Докторът напълно оправда оказаното му доверие, имаше твърда воля и добро сърце. Споделяше с приятеля си всички опасности и умееше да пази неговите тайни. С удоволствие водеше образованието на Зоя и умееше да успокоява госпожа Сегин, когато мъжът й отсъстваше. При такъв неспокоен живот докторът беше опазил веселия си нрав. Неговата голяма мечта беше да си появи на бял свят обширният му труд — описанието на още непознатата на научния свят флора.
С вечерята изпиха едно шише вино дел пасо. От това вино, а също и от ракията имаше много в, лагера. Веселият шум, който се носеше отвън, доказваше, че ракията не е била пестена много.
Групата беше готова да тръгне още преди зори. При първия звук на рога всички потеглиха, минаха реката, после и гората и навлязоха в пустинята, която се простираше на изток към Мимоарските височини. Пясъкът беше така дълбок, че конете потъваха почти до колене.
Вървяха наредени на дълга ивица, както правят индианците, защото така е по-удобно и по-благоразумно не само в тесните проходи и по горските пътечки, но и в пустинята.
Вървяха през целия ден. Привечер стигнаха до кестенова гора и навлязоха в нея. Скоро откриха бистър поток, при който се разположиха да нощуват.
Със себе си не носеха палатки, за да не увеличават с това багажа си. Скриха ги в гората при лагера. Всеки си имаше по едно килимче, което трябваше да му послужи и за завивка. Накладоха огньове, опекоха си месо, вечеряха и легнаха да спят.
На другия ден станаха пак рано, щом чуха звука на рога. Въобще в дружината имаше военна дисциплина. Закусиха набързо и пак тръгнаха напред.
През следващите дни не се случи нищо особено. Те вървяха по равнина, покрита със свирчовина, кактуси и креозот, който изпускаше лоша миризма от триенето на копитата. На четвъртия ден се разположиха на брега на един поток, наречен „Кравешко око“. Тук беше границата. На изток се издигаше високата планина Пинон, покрай която водеше военният път на апахите.
Сегин смяташе да се скрие в полите на планината в едно познато място и там да чака, докато заминат индианците. Но при това имаше да се бори с една голяма трудност. За да стигнат до планината, трябваше да пресекат пътя на диваците. Но как да скрият дирите на цялата дружина от зорките им очи?