— Преди всичко тя трябва да се извади — каза марикопа и веднага се залови за тази мъчна операция. — Не спирайте кръвта, докато не изследвам стрелата. Тази стрела не е бойна, но пък навахите употребяват понякога много силна отрова. За щастие имам средство да се убедя в това.
Ел Сол извади от чантата си памучна кърпа и изтри с нея кръвта от края на стрелата. После отвори едно малко шишенце и капна няколко капки от него върху металния връх, като гледаше внимателно какво ще стане с течността.
Сегин с голям страх очакваше края на опита. А Хенрих си мислеше, че е тежко да се раздели със света сега, когато го очаква занапред щастие.
Най-после Ел Сол радостно каза:
— Господин Халер, поздравявам ви от душа. Тази стрела е ловджийска, но съм уверен, че Дакома има и по-опасни. Интересно е да се види.
Той вдигна наваха и измъкна друга стрела. Като повтори опита си, извика:
— Нямах ли право? Вижте, тази стрела позеленя като трева. Но той изстреля две стрели, къде е другата?
— Тя премина над главата ми — каза Хенрих.
— Момчета, потърсете я. Трябва да разгледаме и нея.
Стрелата скоро бе намерена и също бе отровна.
— Щастливец сте, господин Халер — отново каза индианецът, — че не ви е ранила тази стрела. Тогава трябваше да викаме на помощ доктора и всичките известни ми противоотрови. Но какво е това? Още една рана? Той ви ранил и с копието си. Я да видим.
— О, той само ме одраска — отговори Хенрих.
— Господин Халер, тукашният климат е неумолим. Аз зная от опит че такава незначителна рана може да стане и смъртоносна, ако се пренебрегне. Луна, дай ми малко памук… Аз ще превържа раната, за да не гнояса. Това е мой дълг. Аз ви дължа твърде много. Без вас този разбойник непременно би избягал.
— А без вас той сигурно щеше да ме убие — допълни Хенрих засмяно.
— Да, това е вярно. Не е така лесно да се отблъсне удар от копие с приклада на пушката, но вие и тук не се уплашихте. Не е чудно, че при второто нападение прибягнахте към револвера — и аз бих направил същото на ваше място. Но най-добре е, че щастливо се отървахте! Само два дена ще трябва да носите превръзката. Луна, дай си пояса.
Но Хенрих се отказа от копринения пояс, който девойката бе почнала да разпасва.
— Вземете това платно, господин Халер — каза Харей, на когото му беше неприятно, че Луна се лишава от хубавия си пояс за един непознат.
Хенрих разбра много добре подбудите на събеседника си и му подари малкия си револвер в замяна на платното.
Това беше действително скъп подарък и Харей го прие с благодарност, въпреки че усмивката на Луна беше за него хиляди пъти по-скъпа.
Ел Сол се престори, че не вижда нищо, и продължаваше да превързва раната.
— След два дни ще оздравеете. А вашият Моро е отличен кон, само юздата му не е много добра. Не е чудно, че не сте искали да го продадете…
Този разговор се водеше на английски език, който Ел Сол владееше прекрасно. Със Сегин той говореше на френски като чист французин. Хенрих все повече се чудеше на неговите приятни обноски.
След всички тези вълнения нашите ловци си спомниха, че са страшно гладни. Те се върнаха в лагера с надеждата да намерят остатъци от месо, но вълците бяха очистили всичко. Не само това, но и от трупа на дигера бе останал само скелетът.
Глава XIII
ЧОВЕКЪТ БИЗОН
Сегин събра хората си, за да размислят какво ще правят занапред. Той не забрави да постави и стража на скалата, за да бъде известен навреме, в случай че индианците се появят.
Положението беше твърде опасно. Навахите непременно ще се върнат да потърсят втория си вожд, уловен от белите. А всяка среща с многобройния неприятел беше гибелна за малката дружина на Сегин. Той мълчаливо обмисляше това незавидно положение, а другарите му почтително чакаха да чуят решението му.
— Другари — започна той, — не направихме добре, като пленихме наваха, но пък още по-зле щеше да бъде, ако го изпуснехме. Работата трябва да се обмисли много добре. Навахите ще се върнат — това е ясно. Ние не можем да се укрием от тях в планината, нито пък можем да пресечем военния им път.
— Защо да не идем при нашите другари? Ще заобиколим техния път — каза един мексиканец.
— Да — отвърна Харей, — и после да се срещнем лице с лице с враговете си в техния град? Малцина обаче ще могат да разправят после какво са видели там.
— Няма нужда да се срещаме с тях — възрази мексиканецът. — Те като видят, че Дакома е изчезнал, ще се върнат назад.