— Да — каза Сегин, — те ще се върнат назад по военния път. Но не бива да минем оттам, както казахте. Аз познавам мястото и местността — там няма никакъв дивеч и преди да минем Мимоарите, ще умрем от глад.
— Даже вода няма — прибави Харей, — само мишки, но и те страдат от жажда.
— Необходимо е — продължи Сегин, след като размисли малко, — да пресечем техния военен път и да тръгнем към Прието, или пък да се откажем от похода.
Мисълта да се откажат от похода стресна всички и те започнаха да кроят разни планове, но все ги отхвърляха. По време на тези спорове старият Рубе не каза нито дума. Той се бе навел и чертаеше по земята разни фигури.
— Какво правиш там? — попита го Харей.
— Мисля как да излъжем индианците.
— Е, какво намисли? — попита го Санчес.
— Не е твоя работа! Мълчи там!
— Рубе — каза Сегин, — ако си намислил нещо — кажи го. Признавам, не намирам никакъв изход.
— С удоволствие ще ви кажа, капитане, а ако искате, приемете предложението ми. Но, казвам ви, че ако постъпим така, както аз мисля, нито апахите, нито навахите ще могат да открият нашите следи. Отрежете ми ушите, ако не е вярно.
Тази любима шега на стария ловец разсмя слушателите.
— Преди всичко ви казвам, че по-рано от два дни те няма да потърсят Дакома.
— Защо?
— Знаете, че той е вторият вожд, следователно и без него може. Освен това си забрави лъка, а за тях това е много лош признак.
— Вярно — прекъсна го Харей.
— И аз ви уверявам, че когато Дакома е тръгнал назад, той никому нищо не е казал. Напротив, помъчил се е да скрие даже причината, която го е накарала да се отлъчи от другарите си.
— Твърде вероятно — каза Сегин. — Продължавай, стари приятелю.
— Освен това е забранил на другите да го следват, за да не знаят каква е работата. А ако знаеха какво е изгубил, той щеше да изпрати друг в лагера. Няма обаче никакво съмнение, че хората, които командва, ще се върнат да го търсят, но чак след три-четири дни.
— И още на другия ден ще тръгнат по дирите ни.
— Да, но ако бъдем глупави да оставим такива.
— Как ще ги скрием?
— Това е толкова лесно, както и да се отсече дърво.
— Но как? Кажи! — питаха всички в един глас.
— Навярно несполуката, капитане, която имахте при гоненето на индианеца, е повредила вашия мозък. Иначе бихте се смели над тези простаци, които не могат да се сетят каква е работата.
— Признавам — каза Сегин засмяно, — че и аз не мога да си представя как ще измамите индианците.
— Добре — каза старият ловец, доволен, че надхитри всички. — Младенеца ще ви каже ей сега как да ги пратите да лапат мухи. Вижте, че Дакома има много стрели. Трябва някой да се качи на неговия кон, да пресече пътя и да нахвърля стрелите по земята с острото на юг. И ако навахите не идат по тези следи чак докато стигнат апахите, аз ще си дам кожата на черепа за една лула от най-долния кентъкски тютюн.
— Да живее старият Рубе! — извикаха всички.
— Индианците няма да знаят защо Дакома е избрал именно този път, но пак няма да оставят неговите следи. А в това време ние ще се върнем при нашите другари.
— Прекрасно! По-добро от това не може да бъде.
— Нашите приятели няма защо да минават през това място. Те могат да пресекат пътя на индианците по-горе, близо до Хил, и да се съединят с нас от другата страна на планината, където ще намерим много дивеч.
— Това е много добре намислено — каза Сегин. — Аз съм напълно съгласен с вас. Но докато залезе слънцето, има още два часа — какво ще правим дотогава.
— Според мен най-добре е преди всичко да изпратим някого при другарите, за да им разкаже как стои работата.
— Санчес, вашият кон е добър — каза Сегин — и добре познавате местността. Идете при нашите. Ще ни намерите на север от планината, ако вървите през цялата нощ, до сутринта ще ни стигнете.
Санчес, без да каже дума, яхна коня си и замина.
— За щастие — каза Сегин, — противниците оставиха толкова много следи из тази местност, че е невъзможно да забележат дирите от последното ни сблъскване с Дакома.
— Това не трябва да ви безпокои — възрази Рубе. — Но трябва да заобиколим планината по някоя камениста пътека. Освен това съветвам ви да се скрие тялото на нещастния дигер, за да не възбуди подозрение.
— Да го заровим — предложи един.
— Още по-лошо! Трябва да го изгорим.
Така и направиха. Заличиха следите от кръвта по камъните и изгориха тялото на един от огньовете.
— А сега да се занимаем със стрелите — каза Рубе, — Ние с Харей така ще ги пръснем, че непременно ще измамим врага. За тази цел е необходимо да извървим три мили, но докато вие приготвите необходимия запас от вода и други неща за из път, ние ще се върнем.