И като изговори титлата си, тя се изпъчи гордо пред враговете си, като ги стрелна с очи на оскърбено величие.
— О, Адел — продължи Сегин, — погледни ме! Нима съвсем забрави мен и любовта ми към теб? Ако не познаваш мен, то може би ще познаеш майка си — твоят ангел хранител. Тя още оплаква голямата загуба, която й причиниха индианците, като те откраднаха!
Сегин сне от гърдите си своя малък портрет и го показа на дъщеря си. Тя го гледаше с любопитство, но си остана така хладна, както и преди. След това го изгледа, направи един величествен замах с ръка, с който предлагаше на белите да не оскверняват повече храма със своето присъствие. Явно беше, че е забравила всичко — и семейството, и родния си език — тя беше станала чиста индианка!
Хенрих не можа да сдържи сълзите си, като гледаше нещастния си другар. Сегин стоеше мълчалив, потънал в дълбока скръб. Той бе отпуснал главата си върху гърдите, бледен и безжизнен, гледаше, но нищо не виждаше пред себе си. Хенрих разбираше много добре силните мъки, които изпитваше приятелят му. Това беше резултатът за всичкия му труд, сражения и подвизи в течение на дълги години.
Сегин мълча известно време, сякаш събираше разбитите си мисли, после каза с дрезгав глас:
— Изведете я. Може бог да се смили над нас и да ни я върне.
Трябваше да минат пак през ужасната стая, за да излязат на терасата. Като се показаха от подземието, Хенрих видя едно много по-ужасно зрелище. Не бяха кървавите потоци, които го стряскаха така — на това бе навикнал вече, — но той усети нещо зловещо в самата атмосфера, нещо, което говореше за ужасна разюзданост на дивите страсти.
Пред храма стоеше тълпа от около двайсет души — жени, девойки и деца. Те бяха облечени различно — някои в индиански, а някои в европейски костюми, донесени, естествено, при някой грабеж. Повечето от тези индианки бяха млади и красиви. Те се бяха отделили на групи, но жален ропот се носеше из цялата тълпа.
Преди всичко той обърна внимание на кръвта, която течеше по ушите и лицата им. Това бяха следите от насилията, извършени над тях — скъпите им обици бяха откъснати от ушите им, без да ги откачват и изваждат през дупките.
Ловците бяха заобиколили тази тълпа и се съветваха нещо. Джобовете им бяха препълнени със златни и скъпи неща, плячкосани от индианците. Но нещо по-ужасно го порази — на поясите им висяха прясно одраните кожи от черепите на нещастните навахи. Ножовете им бяха потънали в кръв, изобщо тази разбойническа сган представляваше една отвратителна картина.
Черни облаци покриха цялото небе. От време на време те бяха разцепвани от ослепителни светкавици, чуваше се далечният гърмеж на гръмотевиците, който се разливаше бавно между околните върхове и теснини. По-добра прилика между времето и извършеното в града не можеше да има. И двете си приличаха по своя ужас.
— Отнесете багажа! — извика Сегин, като излезе от храма с дъщеря си.
След малко отделиха мулетата с всичкия товар.
— Каквато храна намерите из къщите, я приберете и я натоварете.
Сушено месо, сушени плодове, кожи, орехи — всичко бе събрано и натоварено на мулетата.
— Страх ме е, че храната ни ще е малко. Сега, Рубе, избери робите. Не можем да вземем всичките със себе си. Избери само двайсет, но от по-ценните, които да бъдат разменени по-изгодно.
Сегин качи дъщеря си на едно от мулетата.
Рубе изпълни заповедта на капитана. Той избра 20 млади индианци, девойки и мъже, по чието облекло личеше, че са от елита на обществото.
— Ох — извика свирепият Киркер, — навахите крадат нашите жени, защо да не вземем и няколко от техните? Те ще ни слугуват по пътя.
— Стига! — възрази му Харей. — С какво ще ги храниш?
— Месо имаме много — отговори Киркер, — а ако това не стигне, ще пуснем индианците, като разбира се, свалим от тях това, което ни трябва…
При тези думи той гордо завъртя ръката си около черепа, знак, който разбраха всички.
На много от ловците хареса планът на Киркер и те побързаха да си вземат по една индианка. Плач и ридания оглушиха цялата околност при тази жива раздяла.
Някои от ловците не одобряваха постъпката на другарите си, а някои, макар и да взеха участие в този грабеж, се радваха, като гледаха подвизите на своите другари.
В това време Сегин беше от другата страна на храма, където бе зает с приготвянето за път на дъщеря си. Но силният шум и плач обърнаха вниманието му и той отиде при дружината, като остави Ел Сол при нея.
Като видя многото жени, привързани върху мулетата, разбра каква е работата и поиска да засрами ловците, като запита Рубе:
— Какво става? Това ли са робите, които ти казах да избереш? Те ми се виждат твърде много.