— Не — отговори Рубе, — ето хората, които аз избрах. Те са точно двадесет души.
— Свалете тогава всичките жени от мулетата и качете мъжете, посочени от Рубе. Предстои ни да минем през пустинята. С какво ще изхраним тази паплач?
Въпреки силното възмущение на Киркер и другарите му, Сегин и Рубе свалиха жените от мулетата.
— Заклевам се — извика един от компанията, — или ще взема индианката със себе си, или ще я скалпирам!
— Наистина — обади се друг, — защо да мъкнем тези жени с нас? Нито една не струва повече от кожата на черепа си. Хайде да ги одерем!
— Отлично! — прибави трети.
— Това е най-умното! — се чуха няколко гласа.
Сегин се обърна към бунтовниците и твърдо извика.
— Другари, не забравяйте обещанията си. Пребройте робините си. Аз ще ви заплатя за всички.
— Можете ли да ни заплатите още сега? — попита един.
— Вие знаете, че това е невъзможно в тази минута.
— Ако платите сега, добре, ако не…
— Пари, или ще им одерем главите … — това е последната ни дума.
— Откъде ли ще вземе водачът ни пари, за да ни заплати, когато си иде у дома? — попита един от мексиканците. — Той не е евреин, нито банкер. Аз не съм му броил парите, но знам, че няма толкова, за да ни заплати за всички робини.
— Той няма да може да ни заплати, знам го. Затова най-добре е да си имаме кожичките в ръце, така и за парите е лесно по-късно.
— Недей вярва, че ще се погрижи вече за нас, след като намери това, което търсеше. Той ни храни само с обещания.
— Подиграва се с нас като с глупави негри. Защо не ни заведе на Прието, където можехме да си съберем пълни джобове злато?
— А сега иска да ни лиши от кожите! Това е цяло безобразие!
Хенрих не се стърпя и се намеси. Парите бяха единствената причина на тези възмущения. Затова се реши да пожертва целия си имот, само и само да помогне на Сегин в тази трудна минута.
— Господа! — извика той така силно, че заглуши целия шум. — Ако вярвате на думите ми, чуйте какво ще ви кажа. Аз изпратих стоките си с последния керван в Чиуауа. Когато отидем в Ел Пасо, ще заварим търговците, от които ще получа парите си. Те са двойно повече от тези, които вие искате сега. Ако ми вярвате, аз обещавам да ви удовлетворя.
— Много добре, но работата е, че не познаваме нито вас, нито стоката ви.
— Рибата още в морето, а той бълнува за голяма печалба от продажбата й — отбеляза един от ловците.
— Рибата още в морето, а той… Нима може да се вярва на търговец? Пари или кожи — това е! Ние можем и да одерем черепите на индианките, можем и да ги оставим. Но, вярвайте ми, другари, че друга печалба за нас няма вече.
Не беше възможно да се вразумят тези хора. Очите им светеха, а на лицата им личеше дива свирепост. Те жадуваха кръв. Дисциплината, която досега ги държеше в покорство, изчезна. Властта на капитана изгуби своето значение.
Индианските жени не разбираха разговора на свирепите ловци на скалпове, но грозните им погледи и заплахи ги караха да треперят като листа. Те виждаха как ловците измъкваха кинжалите си от ножниците и пълнеха пушките и револверите си.
През това време Сегин настаняваше пленниците. От минутата, когато дъщеря му отказа да го признае за баща, той бе потънал в дълбока скръб и не обръщаше внимание на това, което ставаше около него.
Но когато гръмкият глас на Киркер извика „Пари или кожи!“, Сегин се опомни веднага. Разбра опасното положение, върна се при бунтовниците, вдигна револвера и извика буйно:
— Посмейте само да нарушите дадената клетва! Първият, който вдигне нож или пушка срещу тези жени, ще падне мъртъв от моя изстрел!
Настъпи мъртва тишина.
— Аз дадох обещание — продължи той, — че моята ръка няма да пролее нито капка кръв, след като намеря любимата си дъщеря. Нека никой от вас да не ме принуждава да ставам клетвопрестъпник, иначе кръвта му ще бъде пролята от мен!
Глух ропот се разнесе в тълпата, но никой не посмя да възрази.
— А ти, Киркер, си нехранимайко и тъп грубиян! — каза Сегин. — Скрий бързо ножа си или ще ти пратя един куршум в челото.
Той насочи револвера си и в очите му се четеше неумолима решителност. Цялата му фигура прие такъв сериозен вид, че разбойникът застана на мястото си. Осъзна, че и най-малкото противене води към смъртта, и със страшно проклятие мушна ножа в ножницата.
С това обаче не се потуши целият бунт. Някои започнаха да се присмиват на Киркер, а други подбуждаха тълпата да се противопостави.
Хенрих Халер се изправи до Сегин, готов да го защити и да умре заедно с него.
Много последваха неговия пример и се групираха около тях. В числото им влизаха Ел Сол, Рубе, Харей, Санчес и др. А докторът ходеше от група на група и се мъчеше да ги помири. Двете страни бяха почти равни.