— Боже мой, Боже мой! Още един удар на съдбата.
Хенрих се втурна да му помогне, но докторът и Ел Сол го изпревариха. Тогава самият той взе далекогледа, насочи го към групата и най-напред видя своя Алп, който весело лаеше, понеже позна господаря си. Алп, когото Хенрих остави на Зоя, е тук! Нямаше съмнение, че и самата Зоя е в числото на робините!
Това бързо се потвърди. Хенрих я видя при другите. Тя беше бледа, с насълзени очи и разплетена коса. Водеше я един индианец, облечен в мундир, каквито носеха мексиканските хусари. И госпожа Сегин влизаше в числото на заловените, но в друга група. След малко конвоят, който караше робините, стигна до лагера на по-рано дошлите диваци.
Двете враждебни армии си приличаха много по извършената от тях работа. И двете се връщаха от грабеж, водейки многобройни пленници. Враговете не бяха далеч един от друг, но пропастта не позволяваше никакво сражение. Мъже от едната и от другата страна познаха своите близки жени и дъщери.
Неприятелите хвърлиха един на друг свирепи погледи, от които дишаше страшно отмъщение. Ужасен бой би се завързал между тях, ако не ги разделяше дълбоката пропаст.
Отчаяният Хенрих намисли един план и поиска да го съобщи на Сегин, който се бе поокопитил малко. Новото нещастие на водача им събуди сърцата на войниците. Те го заобиколиха и се кълняха, че ще измрат до един, но пак ще освободят жената и дъщерята на своя капитан. Планът на Халер беше следният — той предлагаше да дадат на индианците всичко, което имат, но с условие да им се върнат робините.
Сегин бе силно покъртен от въодушевлението на своите войници. Той ги повика на съвет.
На отстрещния бряг се вършеше същото. Индианците се стреснаха, като видяха пленените си другари при ловците. Те си мислеха, че жилищата им са изгорени, а жените и децата изклани, т.е. това, което винаги вършеха в заселищата на белите. Изплаши ги и въоръжението на неприятелската войска, макар и да беше по-малобройна.
Ловците на скалпове решиха да предложат размяна на робите без битка. Затова развяха бяло знаме и отделиха робите настрана, където можеха да бъдат добре виждани от противника.
Дакома и „царицата на тайните“ бяха познати веднага. Това възбуди силно индианците. Диви викове се носеха по целия им лагер. Някои измъкнаха скалповете от поясите си ги развяваха във въздуха. Те си помислиха, че цялата войска на Дакома е разбита, а столицата им разорена и унищожена. В дивите им викове се долавяше заплаха и жажда за отмъщение. Вождовете им се събраха на съвет. След това няколко от тях се затичаха към робините.
— Боже мой! — извика Хенрих. — Те ще ги убият. Бързо развейте бялото знаме!
Но работата излезе друга. И индианците изведоха своите пленници на края на пропастта.
Чак сега робините можаха да познаят кои са на отсрещния бряг. Нещастната Зоя протегна ръцете си към Хенрих и падна в безсъзнание на земята. Госпожа Сегин насърчаваше мъжа си да не се отчайва. И другите познаха своите близки — братя и мъже — между ловците и ги молеха за помощ. Тази сцена беше неописуемо трагична.
Сегин издигна високо бялото знаме, а ловците го заобиколиха със заредени пушки. В стана на диваците се забеляза силно движение. Един от главните вождове се приближи до брега с копие в ръка, на върха на което се вееше бяла еленова кожа. Това беше отговорът на знамето на мира. Капитанът заповяда на другарите си да мълчат и когато всичко утихна, заговори високо на индиански:
— Навахи! Вие ни познавате. Ние обиколихме цялата ви страна и бяхме в столицата ви. Целта ни беше да освободим белите, които вие бяхте пленили. Намерихме някои от тях, но у вас има още. За да ни върнете и последните, взехме с нас и няколко от вашите другари. Можехме да поробим много повече, но не искахме. Градът ви остана неразрушен. Жените и децата ви са също живи. С изключение на тези, които взехме със себе си, всички други ще намерите здрави и невредими.
Одобрителен шум се разнесе между диваците. Те се зарадваха на тази вест. Сегин продължи:
— Виждаме, че и вие сте били в нашата страна и сте пленили белите. Но вие обичате близките си, както и ние нашите, затова издигнах знамето на мира. Да разменим пленниците си. Това ще зарадва Великия Дух, а ще е добре и за всички ни. Чакам вашия отговор.
Индианците се събраха около главния си вожд и започнаха спор. Те се разделиха на две партии.