Беше свикан съвет как и кога да нападнат навахите.
— Да тръгнем още нощес! — предложи Хенрих. Той им каза, че трябва да бързат колкото се може по-скоро да нападнат индианците и да освободят робите. На същото мнение бе и капитанът. Навахите се готвят да накажат робите си утре и ако побързат, възможно е да ги заварят още живи и да ги освободят.
След това обсъдиха и самия начин на атаката. Дружината, въпреки че беше многобройна, пак не можеше да нападне открито навахите, защото щеше да понесе големи загуби по този начин.
— Ще се разделим на две части — каза един от старите ловци — и ще нападнем от двете страни…
— Не, това е неудобно — възрази друг. — Навахите ще избягат в гората и после иди ги търси, ако си нямаш работа…
Като взеха предвид тези неща, те се отказаха да нападат открито и повикаха за съвет стария ловец Рубе.
— Капитане — каза той, — преди всичко трябва да завладеем незабелязано теснината.
— Как ще направим това?
— Много лесно. Ще съблечем двайсетте индианци, които пленихме преди малко и с дрехите им ще облечем 20 наши бойци. Така преоблечени, ще поведем напред Халер, който ме взе за мечка в пещерата, и ще го караме като роб. Тези двайсет души ще бъдат в същото време и авангардът ни.
— Добре — каза Сегин, — но ако Халер вече си е починал… Хенрих отговори, че е готов да тръгне веднага. Леките му рани бяха превързани, нахрани се добре и даже поспа на зелената морава. Сега с голямо нетърпение чакаше да се включи в акцията.
Съблякоха навахите, чиито костюми бяха повечето мексикански, ограбени при последното им нападение.
— Капитане — каза Рубе, — съветвам ви да облечете повече делавари, защото навахите са много хитри. Те биха ни познали и на лунна светлина, че не сме техни хора.
Сегин послуша Рубе и облече повече делавари и шавни.
Преди да залезе слънцето, авангардът беше готов и потегли. Главните сили в армията под командването на Сегин трябваше да тръгнат един час по-късно. Оставиха няколко мексиканци при лагера да пазят пленниците.
Глава XXII
НАВЛИЗАНЕТО В ГРАДА
Два часа преди изгрева авангардът стигна до навахската теснина. Тя се пазеше от петима, които доверчиво ги оставиха да се приближат и бяха взети в плен. Скоро пристигна и дружината, премина теснината и настигна останалите в гората, където се настаниха на почивка край реката.
В долината цареше гробна тишина. Луната осветяваше заспалия град. Край реката се виждаха сенките на стражата, която пазеше робите.
Отложиха атаката за утре. Работата сега беше много по-мъчна, отколкото при първото нападение, защото навахските воини бяха в града и битката заплашваше да бъде кръвопролитна. Сегин беше уверен, че ще победи, но се страхуваше да не би диваците в яда си да избият робите, когато се появят неговите сили пред града.
Той знаеше, че „царицата на тайните“ и другите пленнички са в храма, затова реши да отиде още в зори с преоблечения авангард и Хенрих да завладее храма и да пресече пътя на индианците към робините. При първия сигнал дружината ще се спусне в галоп към града.
Зората, така нетърпеливо чакана от Хенрих и Сегин, се показа най-после…
Едва млечно-кварцовите планински върхове се зарумениха, и авангардът потегли към града. Халер вървеше между двама делавари.
Като приближиха, видяха няколко навахи на терасата. Зарадвани, че беглецът е уловен, те се втурнаха да съобщят новината на другарите си. Из целия град се чуваха радостни викове. Авангардът стигна до храма.
Всички наслизаха от конете и се затичаха към стълбите. На терасата на храма се бяха насъбрали много любопитни жени. Между тях беше и Адел. Сегин я позна, отиде при нея, хвана я и я отведе в една от вътрешните стаи. След малко дойдоха госпожа Сегин и Зоя и размениха накратко радостните си впечатления със Сегин и Хенрих. Тук бяха и другите робини. Без да губи време, капитанът затвори всичките и остави хора да пазят с револвери в ръце пред вратите. От града се чу отчаян див вик. Хитростта на ловците беше открита. От всички краища се стекоха индиански воини, въоръжени със стрели и копия. Те се струпаха около храма и започнаха да стрелят. Но сред неописуемия вик и писък на изненаданите диваци се разнесе и призивният сигнал на Сегиновия рог.
Дружината веднага изскочи от гората и като вихър се понесе към града. Тя се раздели на две части, за да нападне от две страни. Град от стрели се изсипа върху ловците и порази немалко хора, но те се вмъкнаха в града, където се завърза ожесточена борба. Другата част, предвождана от Ел Сол и Севрен, се отправи към храма. Като се убедиха, че робините са в безопасност, те се спуснаха в града и подкрепиха другарите си. Диваците се криеха по къщите и оттам се защитаваха. Жените с разплетени коси и диви писъци бягаха по улиците или се криеха в гората. Подплашените коне препускаха от улица в улица и най-после се изгубваха в полето. Навред върлуваше една ужасна, невъобразима бъркотия.