— Аз оздравях и искам утре да си отида. Луна също вече е излишна тука.
— Нима й е неприятно да бъде при нас?
— Не — отговори Луна, — той иска да си ходи, а аз…
Ел Сол погледна сестра си и тя млъкна, като хвърли засмян поглед към Хенрих и Зоя.
— Ел Сол — каза Хенрих, — трябва да останете тук за сватбата ни! Сега имате случай да приложите теорията на практика.
— Останете, останете — каза госпожа Сегин. — Не вярвам да стане нужда да си търсите жена дълго, както ние търсихме нашата дъщеря.
Ел Сол с благодарност целуна ръката й. Твърде скоро се осъществи неговата мечта за сливането на червенокожото племе с бялото.