Всички заедно говореха или по-точно викаха и всеки искаше да стисне ръката на младия момък.
— Ние ви смятахме за умрял — каза Бял Бент — и тръгнахме да търсим трупа ви или по-вероятно остатъците от него. Обиколихме цялата долина и бяхме склонни да предположим, че сте напълно унищожен от дивите животни. Но сте жив пред очите ни и нашата радост е двойна, защото приятелят ни Севрен за малко щеше да полудее.
— Унищожен! — извика Годе. — Тогава бих разкъсал Гибет на парчета. Дяволите да го вземат, той не можа да ни каже къде е господарят ми.
— Аз съвсем забравих — промърмори Гибет така жално, че Хенрих побърза да го успокои, че не му се сърди.
— Видяхме само как бизонът ви подхвърли нагоре, а вие паднахте в средата на стадото. Но кажете ни, за Бога, как се спасихте?
Той им разказа подробно ужасната случка.
— Даже опитни ловци биха загинали в този случай, а вие като новак сте действали с истинско присъствие на духа.
— О — аз винаги си мислех, че моят господар ще надмине всички — извика Годе. — Той е умен и храбър.
Около дузина убити бизони бяха наградата за безпокойството на ловците. Намериха се и револверът, и постелята на Хенрих, които бяха затъпкани в земята. След дълги разговори за нощния смут си избраха по-надежден страж от Гибет и заспаха дълбок сън.
Глава III
СТОЛИЦАТА НА ПУСТИНЯТА
Цяла седмица беше необходима на ловците, докато преминат Скалистите планини, за да се спуснат в долината на река Дел Норте, по която стигнаха Санта Фе — столицата на Ново Мексико. Керванът пристигна още на другия ден, защото мина по най-късия път през прохода Рагън.
Търговците не срещнаха никакви трудности при превоза на стоките си, ако не се смяташе таксата от 500 долара, която заплатиха за всеки фургон при влизането в града. Тя действително беше много голяма, но нямаше как да се избегне. Не е възможно да не минеш през Санта Фе, ако искаш да търгуваш по тези места.
Керванът се разположи в околностите на града. Севрен, Хенрих и още няколко души слязоха в един хотел и си почиваха от тежкия път, наслаждавайки се на хубостите на градския живот.
На другия ден младежът бе събуден от слугата си Годе, който пееше откъси от канадски песни:
— Господарю, днес има голям бал. Вярвам, че няма да е безинтересно за вас, ако посетите мексиканския бал.
— Не мога, Годе, защото съм в траур.
— Траур? Колко съжалявам! Ще танцувам фанданго. Този танц заслужава да се види. Ето и господин Севрен. Попитайте го, може ли човек да бъде в Санта Фе, без да посети такъв празник?
Севрен изпрати Годе за едно шише хубаво вино и каза на братовчед си:
— Годе има право. Можеш да не танцуваш, но ще видиш любопитни неща, от които ще добиеш впечатления за тукашните нрави. Аз насила ще те заведа. Балът на Санта Фе е това, което са надбягванията в Епсоп или папската служба в римската катедрала „Свети Петър“ на Великден. А какво ще кажеш за града?
— Нима това наричате град? — каза Хенрих презрително.
— Разбира се, всички го наричат знаменития град Санта Фе, столица на цялата пустиня, рай за търговците, ловците и крадците.
— И това ли е прогресът, достигнат за 300 години! Населението си е почти така грубо, както е било. То навярно стои на най-долното стъпало на цивилизацията.
— По-вярно е, ако кажеш, че го е запознато само с развлеченията и пороците на цивилизацията. В тоя оазис ще срещнеш театър, празненства, фойерверки, картини, лека поезия, хора, жадни за приключения… или по-вярно, разбойници и бандити. С една дума, ти ще се натъкнеш на много разнообразни люде и неща, преди да срещнеш добродетел и чест.
Разговорът им бе прекъснат от Годе, който донесе виното и две чаши.
— Изпий една чаша от това леко искрящо вино — каза Севрен на Хенрих. — То е местно производство, на което би завидял всеки. Ако янките завладеят някога тази страна, те по справедливост ще оценят този продукт.
— Нима те се стремят към това? — попита младежът.
— Да, това ще закръгли владенията на Съединените щати. Аз искрено го желая. Тогава ще престанат тези гнусни грабежи над търговците. Петстотин долара за фургон, а ние имаме само сто! Този разбойник губернаторът е откраднал петдесет хиляди долара. Това не е ли възмутително?
— Но може би не всичко отива в неговия джоб.
— До последния цент. Тук той е всичко. И благодарение на тези доходи управлява населението така строго.