И сега, след като помешчикът така блестящо бе заловил двамата си врагове в собствения им капан, Борода изложи своите желания относно заточениците. Той разказа, че с около петдесет бегълци е преминал благополучно Селенга и е отвел отряда си в един голям гъсталак край Комарената река, но който все пак не предлагал достатъчна закрила за по-дълго време. Накрая попита помешчика дали не може да му назове някое друго, по-добро скривалище.
— О, отлично даже! — отвърна Пьотр Добронич. — И то тъкмо над високата червена ела, под която си се срещнал с нашия приятел тук. Там има достатъчно пространство за твоите петдесет бегълци. После ще ти го покажа. От това по-чудесно убежище не може и да съществува.
— И ти си на мнение, че после с твоя помощ ще ни се удаде да минем границата?
— Надявам се. Каквото можем да направим, ще бъде направено. Ето ръката ми като гаранция.
— Ние непременно трябва да се прехвърлим — каза ловецът на соболи решително. — Не стане ли по един, или друг начин, ще изпълня намерението си, което още от самото начало е залегнало в ума ми. Потърсваме някоя станица, където държат на склад резервни униформи, нападаме я, обмундироваме се и си присвояваме наличните коне. Така ще можем сетне преспокойно да яздим като царски казаци до Оренбургската околия. Оттам тръгваме през Туркестан за Персия… после сме спасени!
— Но за тая цел ще трябва да си изберете някой предводител с енергия и замах!
— Вече го имаме — полковник Ендевич, който е служил в царската гвардия. Той говори персийски и туркменски и е дързък и съобразителен мъж. На него ще поверим предводителството.
— Въпреки това тази работа трябва добре да се обмисли. Тя е опасна и без дъщерята на бурятския княз Була едва ли ще може да се осъществи. Е, аз се надявам, че тя веднага ще потегли насам с хората си от Верхний Удинск. Пратил съм й един благонадежден куриер. А сега да навестим скривалището!
Борода бе удивен от богато оборудваната пещера не по-малко, отколкото преди туй Готфрид. Той почти не намираше думи да изрази възхищението си от постиженията на Добронич. Да, тук действително се предлагаше достатъчен подслон за цялата му дружина.
— Щом теб те задоволява и аз съм доволен — рече помешчикът простичко. — Но кога смяташ да доведеш хората си?
— Идната нощ. Ще ги доведа наблизо и първо ще се промъкна сам да се поогледам. После ще действам според обстоятелствата.
— Е добре, нека сега си вървим. Предполагам, че ще потеглиш още по тъмно, за да не бъдеш открит от някого.
— Да. Но за целта имам още достатъчно време. Остави ме още мъничко тук! Бих желал да побеседвам още малко с моя съотечественик.
— Както искаш. Останете и двамата със здраве!
Добронич тръгна, а двамата бегълци още дълго седяха заедно в библиотеката. Борода разказа фамилната си история.
— Когато татко бе заточен, майка го последва доброволно с нас двете деца. Преживяхме много неща. Сестричката ми умря по път. Аз още като момче реших да се занимавам с лов на соболи и печелих хубави пари. Когато струпах достатъчно, да покрия пътните разноски, освободих татко и избягах с него и майка. Тя е единствената жена в нашата група и споделя всички опасности заедно с мъжете. Срещахме бегълци, които се присъединяваха към нас. Други пък пътем освобождавахме и сега сме тук. Това е, разказано накратко житейският ми път. Възнамеряваме да се отправим към Германия. Дали ще стигнем до нея, това знае само Господ Бог.
Накрая Борода се стегна за път. Готфрид го придружи до вън и там за своя изненада забелязаха, че денят вече настъпва.
Сбогуваха се сърдечно и Борода се спусна по червената ела.
Когато напусна укритието на дървото, той се огледа предпазливо в дрезгавеещото утро. Наоколо не се виждаше жива душа.
Борода се промъкна още веднъж до двора на Добронич, за да види дали там всичко си е още по старому.
Двете прозоречни крила на стаичката бяха още открехнати. Хлябът и сланината си бяха все там, ракията също бе налице. Изглежда, всичко живо още спеше, а благочестивият съсед Сергей Пропов и казашкият вахмистър явно все още се намираха в коптильнята.
Къде ли можеше да е помешчикът?
Борода се промъкна бързо и безшумно до лицевата страна и погледна нагоре към прозореца на Пьотр Добронич. Беше затворена. Помешчикът се бе отправил в стаичката си и противно на намерението си бе заспал.
Тогава Борода чу зад къщата да пее звучен женски глас и той ясно разбра текста на песента. Беше меланхоличен напев, изпълнен с момински копнеж по любимия.