Когато графът назова името си, един от присъстващите бе трепнал изненадано — сивобрадият ловец на соболи Номер осемдесет и четири, който до този момент спокойно си бе седял на земята. Той направи движение встрани и метна остър, изпитателен поглед към говорещия. После се извъртя така, сякаш не желаеше физиономията му да бъде разпозната.
— Наистина ли? — попита графът. — Ако премълчиш истината, ще заиграе кнутът, помешчик! Ще ти направим домашен обиск!
— Кой?… Да не би ти? — попита Добронич, при което веждите му се свиха. — Опитай, ако държиш да бъдеш изхвърлен.
Графът слезе и пристъпи плътно до помешчика.
— Подлец! Как си позволяваш?
Пьотр Добронич не беше някой раболепен азиатец. Той вдигна заплашително ръка и графът побърза да се отдръпне.
— Как ме нарече?… Подлец?… Кажи още една-едничка такава дума и ще те науча на благоприличие!… Пръждосвай се, негодяй!
Той така силно тресна графа, че оня залитна назад.
— Куче!… Ще се разкайваш за това!… Хванете го! — изкрещя Поликев.
Подканата беше отправена към казаците. Те слязоха от конете, но не изпълниха заповедта, а отправиха погледи към лейтенанта Добронич скочи към къщната врата и викна навътре:
— Ратаи, насам!… На оръжие!… Мила, пушката!
— Чухте ли? — подстрекваше графът казаците. Той иска да ни окаже въоръжена съпротива!… Заловете го и го вържете!… Кнутът ще го приучи на послушание!
Лейтенантът, изглежда, нямаше намерение да последва подканата на графа. Засега той само изтегли сабята си.
Казаците му обаче се насочиха към вратата, където помешчикът стоеше вече със заредена двуцевка в ръка. Зад него бяха застанали ратаите му почти всички въоръжени.
Графът се обърна отново към солдатите.
— Застреляйте го, ако не се предаде! — кресна той. Помешчикът се разсмя.
— Така бързо тая работа не става, приятелче! Аз съм собственикът на тази къща и в случай на нужда мога да отблъсна всеки неканен натрапник с оръжие в ръка. Ти нищо не можеш да ми заповядваш!… Омитай се!
Сега се намеси и търговецът Ломонов.
— Насечете на късове гада! — извика той. — Той е метежник. Той и срещу мен се държа размирно.
Графът погледна говорителя удивено.
— Срещу теб? Кой си ти всъщност?
— Търговецът Фьодор Ломонов от Оренбург. И се поставям под ваша закрила срещу този бунтовен човек.
Ах, стрелна се през ума на графа, Фьодор Ломонов! Та това е мъжът, при когото се намираше търсеният ловец на соболи! В такъв случай действително трябваше да му се окаже нужното внимание.
— Ще ви закрилям — отговори покровителствено Поликев. — По-късно ще поговорим повече… Хайде, махай се от вратата, помешчик!
Ала Добронич взе пушката за прицел.
— Нито крачка повече, иначе ще те застрелям като разбойник! Разкарай се оттук! Едно… две…!
От решителността, с която помешчикът се държеше, на графа му стана зловещо. Той се озова със скок зад казаците.
— Човече, луд ли си? — намеси се сега лейтенантът. — Нима не виждаш кои сме? Направи място!
— До този момент вие все още не сте се поинтересувал от мен! Досега си имах работа единствено с този човек, който се нарече граф, а се държи като селяндур — отвърна Пьотр Добронич. — Пред него няма да се отдръпна.
— А аз ти заявявам с цялата сериозност, че той е знатен господин!
— Обноските му не са на такъв!
— Но че аз съм офицер, вярваш?
— Виждам го.
— Тогава поне на мен няма да запретиш достъпа в къщата ти, на мен и хората ми.
— Действително няма да го сторя — би било противозаконно. Но преди туй искам да те помоля да ми кажеш защо желаеш да прекрачиш прага на дома ми.
— Графът вече ти го съобщи.
— Какво ми влиза в работата този арогантен човек? И той е също така поданик на царя, както аз. Говори ти! Ти единствен тук разполагаш с извънредна власт.
— И ако я пусна в ход тая власт, без да ти давам преди това дълги обяснения?
— Тогава ще те държат отговорен за последиците. Аз ще браня дома си срещу всяко незаконосъобразно нападение. Вярно, че съм само един помешчик, но си знам правата!
Сега лейтенантът се насочи към графа.
— Човекът действително си е в правото — нашепна му той. — Щяхме по-гладко да стигнем до целта, ако бяхте разговарял по-учтиво с него.
— Да не би да трябва да се мазня с благи думи на един такъв пършивец? Държането му тъй и тъй доказва, че избягалият казак се намира при него!
— А аз мисля, че тъкмо защото брани честта си по този начин, няма нищо общо с беглеца. Аз ще претърся щателно къщата му. Внимавайте!
Лейтенантът пристъпи отново към Добронич.