— Гласът на стария все още звучеше безстрастно както в началото.
— Каква гаранция можеш да ми дадеш, че аз наистина ще бъда свободен и ще получа един милион рубли, ако ти дам думата си?
Спокойствието, с което Номер осемдесет и четири водеше разговора, започваше лека-полека да лази по нервите на Поликев. От него той се дразнеше повече, отколкото ако Василкович бе ругал и беснял. От тази неподатливост на противника започна да му става зловещо.
— Каква гаранция искаш? В момента мога да ти платя единствено със същата монета. Давам ти честната си дума, думата на един почтен човек.
— Думата на един безчестен мерзавец!
Кой беше изрекъл това ужасно оскърбление? Номер осемдесет и четири? Едва ли бе така, тъй като старият бе все още облегнат със скръстени ръце на дървото, а физиономията му не изразяваше ни най-малко вълнение. Той приличаше по-скоро на някоя говореща восъчна фигура, а не на жив човек, в когото пулсира свежа, живителна кръв.
Поликев остана изпърво занемял, с широко отворени очи и вторачен в събеседника. После обаче рязко измъкна камшика от пояса.
— Човече, как се осмели? Знаеш ли, че ти не си нищо повече от един заточеник, един безправник, затворник, нищо повече от Номер осемдесет и четири? Хвърли се на земята и запълзи пред мен в прахта, иначе ще опиташ кнута!
Заплашеният не направи никакво движение на отбрана. Той запази и досегашният си безстрастен тон.
— Остави камшика на мястото му! Ако ме докоснеш, това ще ти струва живота. И не кряскай толкова! Мислиш, че разговорът ни не интересува никого, и че ловецът на соболи Номер осемдесет и четири няма очи и уши? Отдавна забелязах хубостника, който ни подслушва.
С тези думи той направи ненадеен скок в храстите и измъкна за врата търговеца Ломонов, някогашният дервиш.
— Ти? — извика графът. — Ти си ни подслушвал?
— Не!
— Не лъжи! — повели ловецът на соболи, който от един път се бе преобразил. Ти стоиш вече доста дълго тук! А мен ме радва, че на разговора ни присъстваше и свидетел. Сега налице е и трети, който знае кой съм… Е, оставям ви насаме. Побъбрете си добре! Дано не ви доскучае!
И изчезна.
Другите двама се гледаха няколко секунди безмълвно. После дервишът подигравателно се изсмя.
— Ама че смехория, да ме спипат като подслушвач! Но най-главното е, че сега знам защо си дошъл на Селенга.
Поликев кипеше от ярост, ала вече нямаше как да промени нещата. След като Ломонов веднъж знаеше тайната му, той се примири с този факт, нещо повече — веднага реши да се възползва от това. А постигнеше ли после целта си, щеше да се отърве от неудобния свидетел.
— Унижението да бъдеш открит като подслушвач — рече той със съзнателно лекомислен тон, — можеше да ти бъде спестено. — И бездруго бях решил да ти разкрия всичко, както те уверих преди малко.
— Твоите човеколюбиви намерения май не намериха особен отклик при тоя ловец на соболи — подигра се Ломонов. — Е, от един удар не пада никое дърво. Аз ще обработя Номер осемдесет и четири. И мога да предвардя казак Номер десет да го открие. Необходимо е само да се отправя с моите собольники бързо и много надалеч в девствените лесове. Знаеш, че си имам причини да държа казак Номер десет далеч от себе си.
— Тук най-сетне желанията ни се срещат. Слушай, правя ти изгодно предложение. Помогни ми Номер осемдесет и четири да стигне дотам, че да приеме предложението ми и това няма да ти е във вреда!
— Съгласен съм с най-голямо удоволствие.
— За да постигнем целта си, се изисква естествено тоя Орьолчашча да изчезне.
— Ще ти помогна с радост.
— Тримата американци също биха могли да заминат при дедите си.
— От все сърце ще се радвам, ако мога да ги пратя там. С тях имам да уравнявам доста висока сметка.
— Така си мисля и аз.
— Дотук сме единни по въпроса. Ще действаме задружно. Но по-нататък, какво ще получа за усилията си?
— Успееш ли да промениш мнението на Номер осемдесет и четири, давам ти сто хиляди рубли.
— Я гледай! Хич не знаех, че този човек има такава стойност за теб. При това положение сигурно ще ти е неприятно — прибави Ломонов дебнещо, — ако в близко време случайно го сполети някое нещастие?
— Не зная защо точно на него в близко време ще му се случва нещастие, но признавам, че това ще сложи дебела черта на сметките ми… освен ако Номер десет също изчезне своевременно и завинаги. Разбираш ли ме? Но засега достатъчно дълго се таихме тук. Имаш нещо на сърцето си?
Графът погледна събеседника си изпитателно. Със същата лека ръка можеше да му обещае и три милиона, защото нямаше намерение да плати и една-едничка рубла на човека, проникнал кажи речи насилствено в тайната му. Но в негово лице той виждаше една сродна душа тъкмо от каквато се нуждаеше в момента. Той добре беше разбрал намека на търговеца, ала поклати глава.