При последния въпрос от шубрака се отдели гъвкавата фигура на ловеца на соболи. Когато преди малко остави двамата насаме, той въобще не си тръгна, а веднага приклекна зад един храст близо до мястото, където стояха, за да чуе за какво още ще говорят.
Сега бързо се отдалечи и когато Поликев и Ломонов излязоха пред къщата, вече седеше спокойно и привидно непринудено при другарите си по съдба.
17. «Клетите хора»
Лейтенантът стигна пред къщата от безрезултатното си претърсване на всички постройки тъкмо когато граф Поликев и Ломонов се връщаха от чешмата.
— Готово! — извика офицерът. — Номер десет не е тук и вероятно изобщо не се намира в тази местност. Ще трябва да го търсим другаде.
През туй време вахмистър Ерошкин беше приключил с почистването си, доколкото това тук бе възможно. Сега стоеше пред вратата, за да се представи на лейтенанта съобразно заповедта. Ето как чу да се поменава казак Номер десет. Това привлече вниманието му. Той застана чинно пред началника и се осмели да го заговори.
— Чух, че търсиш Номер десет, бащице. Той наистина ли е избягал?
— Защо питаш?
— Защото го видях.
— Кога?
— Вчера подир пладне.
— Ами залови ли го?
— Да. Аз го арестувах.
— К чорту! А аз лазя тук да го търся по всички дупки и кьошета. Човече, защо не ми каза веднага? И сега къде е?
— Не знам. Бях принуден да го пусна да си върви.
— Защо?
— Защото по-късно се оказа, че не бил търсеният, ами някакъв приятел на Пьотр Добронич от Екатеринбург.
— А-а, тъй, тъй! От това излиза, че си арестувал съвършено невинен човек. Ти си един пършивец, който явно не умее да върши нищо друго, освен идиотщини. Марш по дяволите! Карай си коня към станицата и гледай друг път да бъдеш по-умен!
Вахмистърът се измъкна начаса. А офицерът се отправи към графа, за да обсъди с него по-нататъшното преследване на избягалия Номер десет.
След минута-две хората видяха от къщата да излиза жалката фигура на иначе толкова самомнителния Сергей Пропов, когото Добронич най-сетне бе освободил от коптильнята, той се прокрадна покрай къщата с цялата бързина, на която бяха способни изтръпналите му клечали часове наред крака и се изгуби зад ъгъла. Беше получил урок, който сигурно цял живот нямаше да забрави.
Едва беше изчезнал и от другата страна се появиха нови пришълци — един старши лейтенант с отделение от петнайсетина казака.
Съглеждайки лейтенанта от Верхний Удинск, той препусна изненадано към него.
— Ты здесь, товарищ? (Ти тук, другарю?) — попита. — Какво те води насам?
— Търся един беглец, казака Номер десет! Да си чул случайно нещо за него, приятел?
— Не.
— А иначе да сте заловили някого?
— Жива душа. По границата ни от дни не се е случвало нищо. Едва днес ни се отвори работа. Сигурно вече си чул за Борода?
— Избягалият ловец на соболи? Да.
— Е, ние се каним да го заловим и да спечелим хилядата рубли, определени за него.
— Желая ви сполука! Знаете ли всъщност къде се намира?
— Да, съвсем точно. Той и бандата му.
— Как? Открили сте скривалището на другарите му?
— Не ние, а един мъж от станицата. Той отишъл през нощта до реката да лови раци. Забелязал там проблясъците на огън, промъкнал се и видял да лагеруват около него «клети хора» — някъде към петдесет човека. Осмелил се да приближи максимално и подслушал разговора на двама мъже, от които се разбрало, че Борода е предводителят на този отряд и само за кратко се бил отдалечил.
— Какво откритие! И къде са се спотаили?
— Само на няколко версти оттук в гъсталака на един завой на реката. Мъжът се върна едва преди малко, защото после били разставени постове, през които на първо време не могъл да се промъкне. Те били изтеглени чак на разсъмване и той съумял да се измъкне незабелязано.
— И вие се каните да спипате цялата компания?
— Ние сами? Петнайсет мъже? На такова нещо не бива да се осмеляваме. Тези хора без съмнение ще бранят кожата си. Не, ние като цяло сме петдесет казаци пехотинци и трийсет кавалеристи под командването на един майор. Пехотинците маршируват към мястото. Конницата е разделена — по петнайсет мъже на фланг, така че представлява двете крайни точки на полукръга, в който ще бъдат обкръжени «клетите хора». Ако ни се удаде да приближим незабелязано, никой няма да ни се изплъзне.