— Ще позволиш ли да участвам с хората си в ездата? Ние сме също трийсет мъже.
— С най-голямо удоволствие, братле!
— А бива ли и аз да се присъединя? — попита графът. — Аз съм граф Николай Поликев, а и моят приятел тук Ломонов от Оренбург с радост би помогнал за залавянето на хубостниците.
— Всички сте добре дошли — отговори старши лейтенантът вежливо. — При предпоставката естествено, че никой няма да предяви претенции за наградата.
Скоро така подсиленият отряд препусна, ловците на соболи не влизаха в сметката. Пьотр Добронич тъкмо бе излязъл от къщата, когато казаците пристигнаха. Двамата чуха ужасени какво се подготвя. Мила дръпна баща си незабелязано настрани.
— За Бога, татко! — прошепна му. — Трябва да ги спасим! Длъжни сме да уведомим Борода!
— Много е опасно! Никой няма така лесно да иска да се съгласи. Ще трябва аз самият да препусна нататък. Може би ще стигна, преди да се е сключил казашкият фронт.
— Ама сетне пък няма да съумееш да се измъкнеш!
— Тъкмо това е голямото ми опасение. Погледни, те вече тръгват!
Хайкаджиите още не бяха напуснал и всички двора, когато ловецът на соболи Номер осемдесет и четири дойде при Пьотр Добронич.
— Да спасиш клетниците ли искаш? — прошушна той.
— Да.
— Имаш ли за тая цел някой способен мъж?
— Не. Аз самият ще яздя.
— Остави тази работа на мен! Така е по-добре. Иначе имаш ли да предадеш нещо на Борода?
— Благодаря ти, приятел. Кажи му какво си видял и чул тук! Това е достатъчно. Не бих приел тази услуга от теб, ако не се опасявах, че тук може би ще бъда много по-полезен. А и зная кой си. По-добър не бих и могъл да пратя.
Номер осемдесет и четири яхна коня, сложи напреко на коленете си двуцевката и вече се канеше да смушка коня, когато се сети за още нещо и се обърна към спътниците си.
— Братя, бихте ли подкрепили в евентуалната битка «клетите хора»?
— Естествено! С тях сме!
— Хубаво! Разчитам на вас. Побързайте към реката и чакайте до ферибота! Може би ще дойда да ви взема.
И Номер осемдесет и четири подкара коня — в началото бавно, а когато остави двора зад себе си, в тръс.
Видя казаците вдясно пред себе си да се движат право на изток. Те не образуваха верига, а се придържаха към скупчен отряд.
Това бе за него добре дошло, защото така можеше да се промъкне незабелязано между тях и реката.
Сега той смушка коня, приведе се силно напред и препусна в кариер.
Скоро беше оставил казаците зад себе си, без да е бил видян от тях.
Беше от едва половин час на път, когато реката направи една извивка на север и се върна после отново на юг. По този начин се образуваше полуостров, обрасъл с непроходим гъсталак и отделни дървета, на това място се криеха «клетите хора».
Ездачът започна да навлиза в гъсталака, докато няколко човешки фигури отскочиха стреснато пред него.
— Къде е Борода? — попита той, обуздавайки животното си.
— Борода? Не познаваме никакъв Борода — отговори един.
— Знам, де, знам. Само че сте в заблуда. Настойчиво ви съветвам, имайте ми доверие! Вие сте «клети хора» и почивате тук. Казаците са ви открили и са вече на път, за да ви заловят. Ако не ме отведете бързо при Борода, вие сте изгубени!
— О, Казанска Света Богородице! Виждаш ли гъсто зашумения ясен отсреща вляво? Той е там!
Ловецът на соболи последва указанието. Той препусна нататък, като подвикваше предупреждението си на всички, които срещаше по път. Те скачаха възбудено, когато стигна ясена, целият бивак беше вече на крак.
Под дървото стояха петима въоръжени мъже.
— Кой от вас е Борода? — попита той. Един от тях пристъпи напред и вдигна ръка.
— Аз. Какво искаш?
— Идвам от двора на Пьотр Добронич, откъдето преди малко потеглиха четиридесет и пет конни казаци; от другата страна идват петнадесет, а право отпред ще бъдете нападнати от петдесет пехотинци.
— Всемилостиви небеса! Значи сме издадени!
— Един рибар ви е открил.
— Остава ни само един-единствен път за спасение: изтегляме се с бой към двора на Добронич и веднага изчезваме в скалното скривалище, което помешчикът вече ми показа. Или някой от вас има по-добър план?
— Прощавай, братле! — каза Номер осемдесет и четири. — Искаш да се насочиш към двора на Пьотр Добронич? Ще ти се удаде ли?
— Трябва!
— Пътя към Добронич ти препречват четиридесет и пет добре въоръжени конници. През техните редици ли се каниш да си пробиеш път? А отляво имаш петдесет пехотинци, зад себе си пък още петнадесет кавалеристи.
— Отчайващо положение наистина, ала по-добре да умрем, отколкото да се предадем!