— Искам да ти направя едно предложение, братле. Опитай да позадържиш солдатите с парламентьор! Аз ще се върна да уведомя Добронич, че съм успял да ви предупредя. При ферибота имам единадесет храбри другари, които искат да ви помогнат. Ако ги поведа в гръб на четиридесет и петимата кавалеристи, преследваните ще попаднат между два огъня и може би ще побегнат. После пътят ви към двора ще бъде свободен. Останалото ще си дойде от само себе си!
— Великолепна идея! Кога можем да очакваме казаците?
— Всеки момент! Но бъдете разумни и щадете човешкия живот! За вас при всички случаи така ще е най-добре. Стреляйте само по конете! По този начин ще се създаде по-голяма бъркотия, отколкото ако падат ездачите.
— Добре, ще бъдем хуманни, но никой от нас няма да се предаде. Кога ще ни се притечеш на помощ с твоите приятели?
— Най-много след половин час. Бъдете здрави дотогава?
— Бъди и ти здрав, братле!
Ловецът на соболи обърна коня и препусна.
Крайно време беше, ако искаше да се измъкне. Беше оставил едва една верста зад себе си, когато забеляза вляво четиридесет и петимата казаци. Те възнамеряваха да образуват фронт, който да се разпростре отсреща до реката.
Сега той съвсем се притисна към гърба на коня. Дори и вече да го видеха, то поне нямаше да го познаят.
И правилно. От отряда внезапно се отделиха няколко казака и се заеха с преследването му. Но тъй като той подтикна коня към най-голяма бързина, те скоро стигнаха до убеждението, че няма да го настигнат и се върнаха.
След като ловецът на соболи бе оставил отново две версти зад себе си, видя към него да приближава една ездачка — Мила, дъщерята на Пьотр Добронич.
Страхът и тревогата не й бяха дали мира. Тя се стрелна към Номер осемдесет и четири.
— Как стоят нещата? Срещна ли Борода?
— Да, той е предупреден.
— Ще се бие ли?
— Да. Препусни към къщи и кажи на баща си да подготви скривалището!
Борода възнамерява да се изтегли с хората си към двора и да изчезне в убежището.
— Това е умно… Така е добре… ще побързам… Имаш ли още някоя вест?
— Кажи на баща ти, че аз също ще взема участие в битката! Другарите ми веднага ще потеглят с мен. Сега отивам да ги взема.
Те се разделиха. Мила препусна обратно към двора, а ловецът на соболи — към ферибота. Там завари хората си готови. Вниманието им беше насочено към другия бряг, където трима ездачи тъкмо бяха развързали сала и сега се издърпваха навън по въжето.
Бяха двама сухи, неимоверно дълги мъже и един по-дребен. И тримата носеха дрехи, каквито по тези места не се употребяваха, и предлагаха гледка, която накара Номер осемдесет и четири да забрави, че бърза. Той остана с хората си, докато тримата стигнаха до отсамната страна.
Те изкачиха бавно с конете си стръмнината и оглеждаха известно време с остри погледи дванайсетимата сибиряци. После дребният докосна с ръка периферията на шапката си.
— Добър ден, добри хора! Позната ли вие тукашната местност?
— Горе-долу — отговори Номер осемдесет и четири. — В такъв случай ще помолим за малка информация. Търсим един мъж, който се казва Пьотр Добронич.
— Той живее съвсем наблизо.
— Познавате ли го?
— Да. Ние сме негови приятели.
— Това ме радва. Ние също искаме да станем негови приятели, ако не се лъжа.
— Някой ви е изпратил?
— Да. Була — бурятският княз и Карпала — неговата дъщеря.
— Значи ще бъдете за него добре дошли. Яздете направо и скоро ще бъдете там!
— Спосибо! (Благодаря!)
Ловеца на соболи приближи коня си току-до Сам Хокинс и огледа дребосъка, който с понятно нетърпение бе избързал пред бавно придвижващите се буряти.
— Лошо сте подбрали времето за посещението си.
— Как тъй, братле?
— Може би… тук… е, може би край поместьето на Пьотр Добронич много скоро ще възникне кървава битка.
— Behold! На по-добро от това хич и не бихме могли да се натъкнем!
— Да не би да се радваш?
— Е, няма да си изплача очите, ако тук и там попадна сред люде, които си разменят сърдечни приказки, хи-хи-хи-хи!
— Ти си май голям особняк.
— Хм! На човек всичко чуждо му се вижда особено.
— Не сте тукашни? Вече си го помислих. Откъде идвате?
— Отвъд океана, от Америка.
Като светкавица се стрелна през главата на ловеца на соболи споменът за онова, което бе подслушал преди малко от графа и Ломонов.
— От Америка? — попита той бързо. — Да не би да сте прерийни ловци? В такъв случай сигурно познавате мъж, който се казва Адлерхорст?