— Вече не е необходимо — рече Сам. — Та нали Детелиновият лист сега е тук.
И точно сякаш чули тези думи, бегълците дадоха да се долови един остър гърмеж, последван веднага от други.
— Започва се — ухили се Сам. — Ние ще почакаме още малко. Но когато си кажем после думата, ще помоля нито едно олово да не отиде на вятъра! Петнайсет мъже сме и ще стреляме в две отделения — от по осем и седем човека. Докато едното отделение зарежда, другото стреля и приспада съответно осем или седем коня. Така всеки ще знае къде да се цели. Но щадете ездачите! Те от само себе си ще духнат.
Стрелбата отсреща при бегълците стана по-оживена. Вероятно се намираха в неизгодно положение, защото ездачите насочиха пики и се приготвиха за атака.
— Сега е моментът, ако не се лъжа! — викна Сам. — Отделение от осем мъже, огън!
Осем изстрела проехтяха почти едновременно. Миг по-късно отсреща осем коня се изправиха на задните си крака. Няколко рухнаха под ездачите си. Останалите бяха само ранени.
Казаците бяха напълно стъписани от тази неочаквана атака. Те се обърнаха към скритите врагове.
— Второ отделение, огън! — изкомандва Сам.
Седем пушки пропукаха със същия добър резултат като предишните.
Казаците зареваха високо. Чуваше се как предводителят им ругае и псува. Той се стараеше да задържи хората около себе си, ала когато петнайсетте мъже дадоха още един залп, остатъкът от кавалеристите — едно виещо, объркано кълбо — препусна, врязвайки се в петдесетте мъже от пехотинския отряд.
— Напред! — извика сам. — Бавно и приведено! Пролуката, която искахме да проправим, е налице. Сега не трябва да се показваме. Противникът не бива да види, че сме малцина, за да има толкова по-голям страх от нас… Аха, гледайте там!
Виждайки десния си фланг да отстъпва, сотникът бе извикал петнайсетте мъже от лявото крило. Те пристигаха в строен ред като хала и тъй като не съзираха никакъв враг, яздеха право пред мушките на стаилите се в храстите противници.
Сам Хокинс не пропусна да се възползва от това обстоятелство.
— Щадете ездачите, избивайте конете! — заповяда той отново.
— Огън!
Изстрелите изтрещяха — първо осем, после седем.
Почти всичките петнайсет куршума попаднаха в целта. Дванайсет коня рухнаха, хвърляйки ездачите, които с див крясък удариха на бяг. Цялото отделение изпадна в безпорядък и обърна гръб на опасния и невидим враг.
— Беше знаменито! — ухили се Сам. — Помогна! Сега обесниците имат целебен ужас в костите си! Сигурно ще забравят да се върнат! Сега трябва и пехотата им да се оттегли… пита се само дали все пак не превъзхождат още «клетите хора».
— По брой — не, но по оръжия! — заяви ловецът на соболи.
— Те ще търсят своята безопасност!
— Която ще намерят при Пьотр Добронич.
— До двора му далеч ли е?
— Само няколко версти.
— Хубаво. Тогава ще се изтеглим в този двор. От едната страна отрядът ни е прикрит от реката, а от другата защитата ще представляваме ние, понеже сме най-добрите стрелци. Ще го съобщя на предводителя на бегълците, хем ще използвам възможността да се поогледам.
Сам яхна мулето си, но не седна изправен, а увисна по индиански маниер с десния крак на седлото и с дясната ръка във вратния ремък на животното, така че бе скрит зад тялото на крантата. По този начин нямаше как да бъде видян, докато той можеше всичко внимателно да наблюдава.
Сега подкара в безметежен ход да потърси Борода при завоя на реката, където се намираше бивакът на бегълците. Един млад мъж препусна там насреща му, оглеждайки го изучаващо и спря коня си.
— Кого търсиш?
— Алексей Борода.
— Аз съм.
Сам Хокинс му хвърли изненадан поглед.
— Съвсем другояче си представях в действителност този прочут ловец на соболи.
— Кой си ти? Не те познавам. Кои са стрелците, които ни подкрепиха така мощно? Ти идваш от посоката, от която се стреляше и ще можеш да ми дадеш информация.
— Мога. Стреляха ловците на соболи, предвождани от Номер осемдесет и четири.
— Аха. Помислих си го. Ами ти кой си?
— Един чуждестранен пътешественик, който си вървеше по пътя със своите двама другари. Чухме, че «клетите хора» се намират в опасност и решихме да им помогнем с нашите добри пушки. Сега те потърсих, за да ти кажа, че за вас ще е най-добре да отидете на някое сигурно място. Казаха ми, че помешчикът Пьотр Добронич…
— Зная вече, зная вече! — прекъсна го Борода. — Да, ние ще се изтеглим към поместьето на Пьотр Добронич. Там има едно скривалище, което ще стигне за всички ни. Никой не може да го открие. Най-главното е да имаме открит път дотам.