— Хулител! — изрева удареният. — Приведи доказателства!
— Всяко нещо с времето си! А сега искам преди всичко да се уверя дали птичката няма да съумее да се измъкне от кафеза си.
Той изследва грижливо коптильнята и се убеди, че за Флоран-Ломонов не съществува никаква възможност за бягство. После отново заключи пленника.
— Налага ли се изобщо да пазим нехранимайкото? — попита Уил Паркър.
— Разбира се. Този човек е твърде важен, за да го оставим без надзор. Той вече на няколко пъти има късмет да се изплъзне. Този път това не бива да му се удаде. Пък и нали можем да се сменяме. Аз всъщност сега имам да поговоря още с помешчика.
Пьотр Добронич междувременно се бе прибрал и Сам Хокинс го намери в дневната стая.
— Е, как ти хареса скривалището на заточениците, братле? — посрещна го Добронич.
— Много е добро. По-добро място за бегълци изобщо не би могло да има, но как си представяш продължението на тяхното бягство?
— Трябва да приспим бдителността на казаците. После ще преведа «клетите хора» през граничните постове.
— И сетне?
— Ще се намират на китайска територия.
— Където все още могат да бъдат заловени и екстрадирани, хи-хи-хи-хи!
— Те вече ще могат да бранят кожата си. Казал съм на Карпала да се погрижи за оръжия и се надявам, че това вече е сторено.
— Сторено е. Двамата ми приятели и аз самият опразнихме на околийския началник от Верхний Удинск целия арсенал, който достопочтения човечец всъщност се канел да изтъргува, хи-хи-хи-хи!
— Слава Богу! При това положение бягството трябва да успее!
— Така мисля и аз. Като нищо можем да си пробием път, което впрочем днес доказахме на казаците. Но какво ще стане, след като бегълците се озоват на отвъдна територия? Как ще се снабдяват с провизии по безкрайните пътища на Монголия?
— Това е въпросът, който винаги ми създава главоблъсканици, колчем се касае за незабавното преминаване на някой по-голям отряд през границата. Този път е особено лошо. Запасите ни не са достатъчни да обезпечим задоволително всички, а пък нали трябва да отбягват станиците, където биха могли да се запасяват.
— В такъв случай май ще е най-добре — рече Сам след известен размисъл — да се разгледа по-обстойно първоначалния план на Борода, според който те трябва да си набавят униформи и да се придвижват през Сибир като казаци.
— Идеята е добра, но реализирането се натъква на множество мъчнотии.
— Е, от тях Сам Хокинс не се бои, ако не се лъжа! Къде е всъщност най-близката станица със склада за униформи на тукашните казаци? Ще ми се да й хвърля едно око.
— Разположена е на един час път пеша оттук. Складът с униформите е наместен в една постройка в съседство с къщата на майора, постоянно пазен от два поста.
— От които ние не се боим. Смятам, че е възможно складът да се опразни през нощта.
— Но в станицата са на гарнизон осемдесет казаци.
— Забравяш, че те сега не са там, братле. Та нали са обкръжили имението ти.
— Вярно. Но това дълго няма да продължи.
— Е, в такъв случай ще се погрижим ударът да бъде осъществен час по-скоро.
— И дори да успееш, то пак ще е напразно. Защото липсва най-главното — конете. Бегълците имат малко животни и те са откарани на пасището.
— И на това ще се намери лек.
Сам Хокинс закрачи замислено напред-назад из стаята. По едно време спря пред Добронич.
— Имам го! Ще се сдобием с коне и то от казаците.
— Как? От казаците? Не разбирам.
— Е, ще отида малко на разузнаване. Предполагам, че войската е заградила имението ти до реката. Ако допускането ми е правилно, животните ще са събрани някъде под надзора на няколко души. Как стои в това отношение работата, бездруго ще видя, когато яздя сега към станицата. Ти няма ли да ме придружиш?
— За съжаление не. Но ще ти дам един благонадежден ратай. Няколко минути по-късно Сам Хокинс и един ратай възседнаха и препуснаха към станицата.
Не бяха се отдалечили много от двора и се натъкнаха на казаците, които имаха заповед да не пропускат никой подозрителен. Двамата бяха отведени при командващия този участък. За щастие това бе лейтенантът от Верхний Удинск, който вече познаваше Сам. Той веднага махна с ръка.
— Нека минават! — Двамата подкараха конете в галоп и стигнаха станицата в рамките на половин час.
Един пограничен казашки лагер по онова време не оказваше впечатляващо въздействие. Укрепяването се състоеше само в един вал и ров околовръст селището. Понякога този вал биваше увенчан с проста едноредова палисада.
Къщите бяха малки и повечето построени от дърво. Гостилница естествено не биваше да липсва, също така малко бакалия с дребните неща за ежедневна употреба на казаците.