— Какво блаженство да погодим един такъв номер на всички тези хайкаджии! — засмя се Борода. — И каква шумотевица ще се вдигне, ако начинанието успее! Една дружина заточеници да язди посред царската територия, такова нещо никога не е бивало!
— На вестникарските дописки се радвам аз! — захихика Сам, незабравил обаче в хиленето си сериозността на положението, добави обективно: — Значи сме единодушни. Ами как стоят нещата с паричните средства, Борода?
— Налице са. Приятелят Сендевич подготви почвата. Благодарение на добри приятелски връзки получи пари за… една благотворителна цел. Та нали една такава дружина няма как да проси из Сибир, Монголия, Китай или Персия. В това отношение следователно сме обезпечени. За мен остава само желанието днес да ни помогнеш. За останалото ще се потрудим после сами.
— Съгласен! Тази нощ естествено идвам с вас. След като веднъж съм се заел с нещата, ще ви помагам и занапред, където мога.
— И кога ще напуснем пещерата?
— Точно в полунощ. Това е най-доброто време.
— Хубаво. Сендевич и аз ще уведомим сега другарите за намеренията ни.
— А аз ще побързам да направя приготовленията. Погрижете се в полунощ всички да бъдат екипирани!
Сам Хокинс се върна при Пьотр Добронич.
— Уредено! — ухили се. — Днес ще се освободиш от гостите си.
— Днес? Как ти дойде на ума, братле?
— Не казвам.
— В такъв случай и аз няма да питам. За мен е по-добре да остана извън играта.
— Така и ще направиш. И дори трябва да можеш да докажеш, че си непричастен. Знаеш ли къде се намира казашкият майор?
— Не. Оглеждах се, но не открих откъде ръководи обкръжението.
— Тогава го потърси! Иди при него и го покани на вечеря с офицерите, които могат да се отлъчат! Лесно ще ти е да ги задържиш до след полунощ. По онова време работата ще е станала. Препусни веднага, защото до половин час ще се мръкне!
Помешчикът потегли. Той бързо се справи със задачата си, понеже не мина много и се върна с отговора, че майорът бил малко учуден наистина, но приел поканата.
Сам поиска да му каже още къде понастоящем пребивава майорът. После потърси бурята Гиза, който бе придружил дотук по заповед на Карпала казака Номер десет и го попита дали е готов да помогне за бягството на заточениците. Гиза се съгласи и траперът му повери намеренията си. Тяхната най-близка задача бе да навестят тайно майора.
Предпазливо се запромъкваха по тъмната равнина. В близост до посоченото място удвоиха бдителността и запълзяха бавно напред. Най-сетне видяха на няколко крачки пред себе си една неясна маса. Беше един вид защитна колиба, която казаците бяха скалъпили от клони и вейки, та командирът им да не нощува под открито небе.
— Това е бърлогата, в която се е напъхал майорът — прошепна Сам на бурята. — Сега трябва да сме нащрек. Той сигурно обхожда от време на време постовете. Ще го последваме и ще дадем вид, че двамата с теб се срещаме случайно. Ще разменим няколко приказки, при което той трябва да повярва, че е невидим слушател. След това сме спечелили играта.
Чакаха дълго време. В колибата загоря огън, чийто проблясъци трептяха през клонаците. Най-сетне майорът излезе с лейтенанта. Двамата ясно се различаваха.
— И тъй — каза майорът, — проверете постовете! Аз самият искам да се промъкна още веднъж до двора. Поканата на тоя помешчик ми се струва подозрителна. Може да е замислена с добро намерение, но може и той само да иска да ни подмами да се махнем оттук, за да отведе заточениците на безопасно място. Нека не си въобразява, че може да ни измами. Дали ще се върна по-рано, или по-късно, ще зависи от обстоятелствата.
После офицерите се разделиха.
— Ще опишем една дъга — инструктира Сам Хокинс своя придружител — и после бързо ще хукнем към Добронич, защото трябва да стигнем преди майора.
Те бързо се отдалечиха и действително стигнаха при двора на помешчика преди майора. Сам повели на бурята да почака там и се промъкна към чешмата, където се притаи зад шубрака.
Не след дълго долови тихи, прокрадващи стъпки. Майорът идваше и пристъпи между храстите, без да забележи трапера. Сам се измъкна бързо и безшумно обратно при Гиза.
— Сега иди до чешмата, Гиза, и се престори че имаш нещо там да вършиш! Аз ще дойда веднага след теб. После ще заговорим достатъчно високо да ни чуе оня.
Гиза тръгна и след късо време Сам го последва.
— Кой е там? — попита дребосъкът високо.
— Аз — отговори бурятът, без да назовава името си.
— А-а, ти ли си! Дай да пия!
Сам се престори, че пие, после рече: