— И тъй? — настоя Херман. — Ще имате ли добрината да ми окажете приятелската услуга, или не?
— Хм, не припирайте толкова, многоуважаеми сър! Кажете по-напред дали ще мога да взема със себе си моята Мери.
— Разбира се! Без ездитно животно по ония места далеч не бихте стигнал.
— А има ли там също савани и прерии?
— Може би повече, отколкото ви е приятно. Те наистина са с малко по-различно естество от тукашните и се наричат тундри.
— А индианците? Как стоят нещата с тях?
— Индианци там не живеят. Но множество кавказки племена като киргизи, тунгусци, буряти, ханти, якути, ненци и…
— Стига, стига! Кой ще ти запомни всичките тези имена! И безбройните езици, които човек трябва да владее! Та аз там не бих могъл и една разумна приказка да изрека, ако не се лъжа.
— Нали ви обещах, че ще ви набия необходимия руски. Той ще ви е напълно достатъчен да се разбирате с тези народи.
— Думите ви са като някое ласо, което ми увивате около ръцете… Ти какво мислиш по тоя въпрос, мастър Огнена ръка?
— Мастър Адлерхорст казва истината. Нещата не са чак толкова лоши, както си въобразяваш. А що се отнася до мен, бих бил много спокоен да знаем, че си край мастър Адлерхорст.
— Тъй, би бил спокоен, а? — попита Сам Хокинс поласкан. — И колко би продължило пътешествието?
— Това не мога да кажа точно — отвърна Херман. — Но за половин година трябва да сте подготвен.
— Не повече? Хм-м, в такъв случай работата наистина не ще да е толкоз лоша.
— Така мисля и аз. А иначе бих се съобразявал изцяло с вас и не бих предприел нещо, без преди туй да се допитам до вас за съвет.
С тези слова Херман докосна Ахилесовата пета на Сам. Той имаше — и то с право — немалко мнение за себе си и своите способности и макар да не говореше за тях, доставяше му вътрешно удоволствие да ги види признати.
— Well — рече по тая причина отстъпчиво, — виждам, че сте съвсем разумен тип, с когото човек почти би могъл да рискува за опит.
— Рискувайте, мастър Сам, рискувайте! Няма да е във ваш ущърб.
— Какво искате да кажете с «ущърба»? — попита дребният трапер подозрително.
— Е, аз съм готов след завършване на пътешествието да ви изплатя едно немалко обезщетение.
Очичките на Сам така се присвиха, че почти се изгубиха из дъбравите на брадата.
— Egad![20] Значи се каните обезщетение да ми плащате, също както изкупуват кожите на някой поставяч на примки и капани? И вие мислите, че това би склонило стария Сам да се съгласи с предложението ви? Ще ви кажа, млади човече, никога повече не ми излизайте с такива приказки! Имам си достатъчно от онова презряно нещо, което хората наричат мамон, ако не се лъжа и не се нуждая от няколкото ви цента. Ако ви придружа, то ще го сторя от чисто приятелство към вас и нашия мастър Огнена ръка, и по някоя друга причина. А сега си дайте ръката! Топ, нека бъдем добри другари и верни един на друг!
Той пусна ножа на масата и протегна десница на Херман.
— Well, мастър, това се казва дума! — провикна се Херман зарадван. — Никога няма да го забравя.
Двамата дългучи бяха следили разговора с голямо напрежение, ала се бяха въздържали от всяко вмешателство. Но когато Сам даде сега съгласието си, физиономиите им ясно отразиха техните чувства. Ъгловатото лице на Дик Стоун така се източи в дължина, та заизглежда на някоя оживял а удивителна, а изпълненият с негодувание Уил Паркър стисна широките си устни по такъв начин, че те придобиха поразителна прилика с тирето.
— Стоп, Сам! — намеси се сега Уил в разговора. — Ама ти направо действаш, като че ние двамата хич и не съществуваме!
Сам му хвърли удивен поглед.
— All right![21] Добре че ми напомни. Съвсем ви бях забравил наистина, хи-хи-хи-хи!
— Тогава е крайно време да извикаш обратно в паметта си нашето скромно присъствие.
— Well, ще си взема бележка. Какво желаете от мен?
— Сам, действително е отвратително от твоя страна, да вземаш едно такова важно решение, без да ни питаш.
— Защо точно вас двамата трябва да питам?
— Не говори така тъпо! Ние сме Детелиновия лист и си съпринадлежим. Ясно?
— Та нали се касае само за една раздяла с къса продължителност.
— Можеш ли да се закълнеш в това? Колко лесно е половината година да стане цяла, че и повече. Не, оставаме заедно.
— Ама аз почти обещах на този джентълмен да го придружа.