Сега дойдоха и другите.
— Изуйте ботушите! — повели Сам тихо.
Отвориха сега вратата. Недалеч от нея едни стълби водеха надолу. Насреща се виждаше втора врата, зад която се чуваше шумно хъркане.
Сам остави там един пост, за да се подсигури срещу някое неочаквано безпокойство. После слязоха безшумно по стълбите.
Вляво бе разположена дневната стая, през чиито кепенци бяха погледнали преди малко. Вратата от дясната страна беше заключена. Можеше да се приеме, че там се намираше някое домакинско помещение, в което не се очакваше да има обитатели на къщата.
Сам угаси свещта.
— Веднага ли влизаме? — попита Дик.
— Не — отговори траперът. — Жената може да припадне от ужас. Ще почукаме.
Но на тропането не последва отговор. Жената явно бе вече така уплашена, че не бе в състояние да говори. Сам разтвори сега вратата толкова широко, че да погледне вътре, без почерненото му лице да бъде видяна и предупреди любезно жената с преправен глас:
— Не се плаши, майчице! Не идваме като врагове при теб.
Жената беше скочила от стола и стоеше неподвижно посред стаята Когато мъжете влязоха и тя съгледа лицата им, поиска да изкрещи, ала до устните и така и не достигна звук и само притисна ръце към сърцето.
— Вярно, че днес сме арапи, но иначе съвсем свестни типове, хи-хи-хи-хи! — закиска се Сам. — Нищо няма да ти сторим и искаме само да те помолим да ни отговориш на няколко въпроса, добра ми майчице.
— Кои сте вие? — заекна тя.
— «Клети хора» сме.
— Да не би тези, които моят мъж търси?
— Да, точно тези сме. Той не ни мисли доброто. Въпреки това ние няма да му се отплатим със същата монета. А сега слушай! Ти вероятно си жената на майора, ако се съди по думите ти?
— Да.
— Кой друг е още в къщата?
— Само Катинка, моята стара прислужница. Тя спи горе в нейната стаичка.
— Вярно е. Виждам, че говориш истината, а това е добре за теб. Да знаеш случайно къде се намират ключовете за арсенала?
— Там в шкафчето за ключове.
Сам го отвори и намери връзка ключове и до тях отделно един друг, който той сравни с останалите.
— Аха — каза, — това сигурно е главният ключ?
— Да. Той отваря всички врати на арсенала.
— Хубаво! Аз ще взема него, ти дръж връзката!
Сам я подаде на Дик и после се огледа внимателно в собата. В ъгъл а до прозореца бе наместено едно писалище.
— Мъжът ти сигурно тук работи?
— Да.
— Я да надникна в чекмеджетата.
Претърсването, изглежда, го задоволи, защото кимна самодоволно и даде знак на полковник Сендевич да приближи.
— Погледни — прошепна му, — печатът и щемпелът на полка са тук, както и бланки, и всичките му там принадлежности! Останалото сега е твоя работа.
— Разбирам! Тук мога да си изготвя няколко заповеди, които ще да достатъчни да легитимират всички ни и същевременно да ни подсигуряват помощта и закрилата на всички инстанции. Само да знаех имената на тукашните офицери! Щемпелът с инициалите на майора нали вече имам.
— А тук в другото чекмедже видях един списък, който сигурно съдържа желаните имена.
Сендевич придърпа един стол, а Сам Хокинс му донесе лампата. После полковникът започна да прелиства списъка.
Жената, изглежда, осъзна най-сетне, че нищо не застрашава персоната й и се обърна към Сам.
— Даваш ли си изобщо сметка какво вършиш?
— Да, майчице, много добре — ухили се онзи. — В това няма нищо нередно. Само посъветвах бащицата да си направи тук няколко бележки. Нали няма как да пише навън в тъмницата. Не ти ли се намира тук чашчица водка, а?
— Оттатък, не в тази стая.
— Да отидем тогава! Запали свещ! Ние сме жадни.
Сам Хокинс прилъга жената да тръгне с него — тя не биваше да види какво прави полковник Сендевич и особено, че се обслужва с щемпел а и печата.
Когато после се върнаха, Сендевич тъкмо се бе надигнал от писалището и прибираше няколко сгънати листа.
— Готово? — попита Сам.
Сендевич само кимна.
— В такъв случай да изчезваме оттук и да вървим в арсенала!… А ти ще останеш при майчицата и ще имаш грижата да се държи спокойно.
Последните думи бяха отправени към Готфрид фон Адлерхорст, който не се нуждаеше от мундир, защото нямаше да язди със заточениците.
Постът горе при вратата получи заповед да слезе тихо, после всички с изключение на Готфрид напуснаха къщата и се запромъкваха заедно с чакащите вън към арсенала.