— Аз намерих даже един план на складовите помещения — каза полковник Сендевич на трапера, — както и опис на всички съхранявани в тях вещи. Майорът явно много държи на реда и съвсем наскоро е протоколирал инвентара. Знам например и къде ще намерим фенери.
— Великолепно! Но най-напред трябва да се обезвредят двата поста. Аз се заемам с единия, а ти, Дик, с втория. Ние двамата сме най-опитни в тези неща. Чукни го леко, че да изгуби съзнание! После го донеси отпред. Ще вържем двете момчета и ще ги тикнем някъде, където няма да могат да ни навредят.
В близост до постройката Сам и Дик продължиха да се промъкват сами.
Само след късо време траперът изсвири тихо. Другите го последваха и го видяха изправен до поста, който лежеше в безсъзнание вързан на земята. Малко след това дойде и дългият Дик, носейки своя казак като чувал на раменете.
— Сега към фенерите! — изкиска се Сам доволен.
— Тук през средната врата! — насочи Сендевич дребосъка. Сам опита главния ключ — ставаше. Намериха се в едно просторно помещение и при светлината на лоената свещ видях наоколо по стените да висят седла с необходимата сбруя.
Намериха също фенери и ги запалиха. После полковник Сендевич поведе хората си към помещенията с униформите.
За щастие всички жители на станицата спяха дълбоко и безгрижно. Нощен пазач нямаше, тъй като тук всичко бе под надзора на казашките постове, така че нямаше от какво да се боят и малко по малко всички помещения на «арсенала» засветиха. Оживената, мистериозна шетня продължи повече от час, след което хората най-сетне излязоха. Светлините бяха угасени, вратите — заключени. Всичко си беше отново тихо и тъмно като преди.
Бегълците, влезли в цивилни дрехи, напуснаха постройката вече в казашки униформи. Всеки носеше на гърба си едно седло заедно със сбруята, някои даже две или три. Други пък се бяха натоварили с различни части от обмундировката. Всичко това беше предвидено за спътниците, които ги следваха пеша и едва тук щяха да получат коне. Неколцина се бяха снабдили дори с оръжия. Напуснаха станицата през портата и се насочиха надясно, за да се прокраднат покрай насипа към казашките коне.
Сам се промъкна напред да разузнае колко казака пазят конете и къде се намират. Бяха само четири души и спяха, проснали се на земята.
Траперът отиде да доведе останалите и преди пазачите да са се пробудили както трябва, бяха вързани и със запушени уста.
Оседлаха конете. На излишните животни натовариха запаса от провизии и муниции, намерен в арсенала. После «клетите хора» поеха обратно до мястото, където бяха оставили собствените си животни, и където вече чакаха другарите им по неволя, следвали ги пеша. Те също се преоблякоха и скоро бяха готови за потегляне.
Хората се стълпиха около хитрия Сам да му изкажат благодарностите си. Той само захихика тихо в брадата си.
— Не си заслужава да се говори! — рече ухилен. — И къде по-различни дяволии съм извършил. Сторете ми само услугата да не издавате, че и аз съм участвал в излета! Руският закон иначе може да ме пипне малко за врата, а това ще причини болка на апачите и команчите отвъд океана, защото те после вече няма да видят стария Сам, хи-хи-хи-хи!
— Никой нищо няма да узнае — увери полковник Сендевич.
— Да се надяваме, че и продължението на бягството ще бъде също така успешно, както началото! Всичко, от което се нуждаете за целта, е налице — коне, оръжия, провизии и документи.
— Оръжия всъщност малко намерихме. А и с мунициите нещата не са добри.
— Е, недостигът лесно може да се набави. Та нали на първо време ще яздите по посока Верхний Удинск. Ако внимавате добре, немного далеч оттук ще срещнете бурятския отряд, който идва насам под командването на тейш Була, за да ви донесе оръжия, барут и патрони. Кажете на княза, че вие сте тези, за които се предназначени нещата и ще ги получите.
— Ако ни повярва.
— Нямай грижа за това! Аз потеглих с бурятите от Верхний Удинск, ала по-късно избързах напред, защото шествието се движеше прекалено бавно за мен. Ще ти кажа едно средство, което ще те удостовери пред тейш Була. По време на ездата ни насам ни настигна един добър приятел, който и сега е още при бурятите. Неговото име е Херман фон Адлерхорст. Обърни се към него и му кажи, че аз те пращам! Съобщи му, че трябва да побърза, защото вече съм пипнал дервиша!
— Кого… какво?
— Дервиша. Това ще е достатъчно. А сега не си губете повече времето! До настъпване на утрото трябва да сте отишли далеч оттук, ако искате бягството ви да успее, Бог да ви помага!
Едно последно ръкостискане и една къса уговорка къде Сендевич по-късно да изпрати вест за изхода на бягството… и «клетите хора» препуснаха мълком в нощта.