Траперът се отправи с Дик и Борода отново към къщата на майора. Там трябваше да се вземат още някои мерки.
Готфрид фон Адлерхорст отвори на предпазливото им почукване. Майоршата седеше с покрусена физиономия до масата. През цялото време не беше се помръднала от мястото си.
— Е, майчице, дойдохме да се сбогуваме с теб — каза Сам Хокинс. — Виж, окачвам си обратно ключовете в шкафчето! Следователно нашата визита не ти костваше нищо повече от едно малко шише водка, която навярно ще съумееш да прежалиш.
— О, светии! — изпъшка жената и поиска да се надигне.
— Не, не, майчице! — продължи Сам. — Остани спокойно да си седиш! Нищо няма да ти се случи.
— Кой може да остане спокоен, когато в къщата му е извършена кражба с взлом! — протестира тя сега.
Сам Хокинс й смигна приятелски.
— Я гледай, майчице, това ли трябваше да чуя от теб. Ти си възбудена. Но аз желая да се държиш тихичко с прислужницата си, докато мъжлето ти се върне. Ето защо ще се наложи малко да ви позавържа… Доведи прислужницата долу! — нареди той на Дик Стоун.
— Мен да вържете? — извика майоршата. — Известно ли ти е, че съм жена на старши офицер?
Тя пристъпи с горда стойка към Сам Хокинс.
— Не се вълнувай, майчице! Имаш пълно право. Тъкмо с оглед на твоя ранг се отнасяме изключително деликатно с теб. Също и връзването ще стане много нежно, хи-хи-хи-хи!
Дик Стоун сега доведе стреснатата в безметежния си сън прислужница.
Сам Хокинс пристегна два стола с облегалките един към друг, на които двете жени бяха принудени да седнат и бяха вързани гръб с гръб.
— Тъй! — рече Сам удовлетворен. — Ще отворя кепенците. Когато настане ден и прозорците са затворени, добрите жители на станицата лесно биха могли да си помислят, че ви е сполетяло някое нещастие. Хем пък да не крещите! Инак лошо ви се пише. Отвън остава един пост, който ще бди.
Той разтвори кепенците. После угаси светлината, зарези отвътре пътната врата и скоро след това четиримата напуснаха къщата по същия път, по който бяха дошли първоначално.
Сам смени палтото на беглеца отново с шубата си. После поеха обратно към двора на Добронич.
При коритото на чешмата те се освободиха най-напред от саждите, след което Сам и Дик влязоха в къщата, а Готфрид и Алексей Борода се отправиха към скривалището, където родителите на беглеца чакаха угрижено.
В дневната на помешчика гореше свещ — Мила и майка й все още будуваха. Безпокойството по бащата не им бе позволило да заспят. Сам ги успокои и ги уведоми, че заточениците са се измъкнали, и за Добронич вече не съществува никаква опасност.
След това посети Уил Паркър, към когото Дик Стоун вече се беше присъединил. Заключеният в коптильнята Флоран-Бил Нютън, настоящ търговец Фьодор Ломонов, се бил държал тихо.
Поуспокоена донейде от думите на Сам, помешчицата отиде в спалнята да опита малко да дремне.
Мила обаче остана будна. Беше й се струпало толкова много, че не можеше да помисли за сън. Залови се с някакво ръкоделие, ала скоро забеляза, че й липсва необходимата съсредоточеност.
Ето как се отправи навън, за да се успокои с една разходка в хладния утринен въздух.
Машинално насочи крачка към червената ела и се покатери, без да си дава сметка защо го върши.
В пещерата беше тихо. Мила прекоси безшумно помещенията, за да не разбуди спящите и излезе вън в кратера, в чийто дълбочини тъкмо проникваше зарята на новото утро. Тя се изкачи до кратерния ръб и плъзна поглед по ширната земя.
Бреговете на реката бяха забулени в гъста мъгла. Девойката седна на земята, преплете ръце пред коленете и се загледа мечтателно в сивата далечина.
Така седеше неподвижно, изчаквайки слънчевия изгрев. Внезапно чу зад себе си стъпки. Съгледа Алексей Борода, който се бе изкачил тихо и бавно приближаваше.
— Дал Бог добро, Мила Добронич! — каза той. — Позволено ли е човек да се поогледа малко оттук?
— Кой ще ти го забрани? — попита тя изчервена.
— Но може би ти е неприятно, че те обезпокоявам?
— О, никак! Аз… аз се качих тук, за да опитам с настъпване на утрото да открия татко.
— Тревожиш ли се за него?
— Да.
— Няма причина. Обратното, фактът, че се е намирал цяла нощ при майора, е от голямо предимство за него. В друг случай би могъл да попадне под подозрение, че е участвал в номера, който заточениците изиграха на казаците. А пък сега нали се доказва, че не е присъствал. Чуждоземният ловец много умно и хитро нагласи цялата работа. Не мога да не му се възхищавам.