Сам Хокинс беше видял и чул достатъчно. Ето защо реши да се върне в поместьето и Пьотр Добронич, уморен от безсънната нощ, го подкрепи.
Ето как напуснаха станицата и поеха безметежно към къщи.
Пътем траперът разказа подробно какво се бе случило през изминалата нощ в станицата и защо избраният от заточениците път бе най-безопасният.
После насочи разговора към Алексей Борода и Мила и попита Добронич дали младият ловец на соболи ще е добре дошъл при него като зет.
Помешчикът се загледа пред себе си и продължи да крачи известно време умълчан.
— Изглежда, имаш някакви опасения-подметка Сам.
— По отношение личността Борода — не, но той е немец, а аз — руснак. Борода ще иска естествено, ако се ожени за дъщеря ми, да тръгне с нея за Германия. И така аз и жена ми ще трябва може би завинаги да се разделим с нея. Такова нещо в никой случай не желая. Съпругата ми също ще се възпротиви… Иначе казвам чистосърдечно да на решението на двамата.
— Превосходно! (Превъзходно!) Няма да се разкайваш, смятам, а ще изпиташ голямата си радост покрай тях. Но сега да побързаме да се приберем. Аз очаквам мъжа, от чието име действам тук и мисля, че той скоро ще пристигне. Дори е възможно да е вече тук. И ще напира Сам Хокинс да му отнесе последните новости. Хайде, приятелю Добронич! Като си представя какви очи ще облещи човекът, ме обзема нетърпение в старите крака.
19. С неограничени пълномощия
Херман фон Адлерхорст не беше вече много далеч, както предположи Сам, от имението на Пьотр Добронич.
Мъжете бяха с добри коне. За жените имаше каруци — от онази солидна конструкция, каквато бе на употреба по онова време при тези полудиви народи.
Малко по-изкусно изработена бе кибитката, в която седеше княгиня Калина с Карпала.
Була, князът, се придържаше най-вече в близостта на Херман.
Голямо удоволствие му доставяше да му разказват за непознати страни и често изпадаше от незначителни неща в такова удивление, че зейваше широко уста и забравяше да я затвори.
Така яздеха и днес в тръс един до друг, непосредствено пред кибитката на жените.
Внезапно Херман посочи напред.
— Виждаш ли тъмната точка в далечината там? Тя се движи.
Князът се изправи малко на седлото, засенчи очи с длан и погледна в указаната посока.
— Да — каза. — Трябва да са ездачи… Точката бързо се уголемява… Тя се разширява. По моя преценка са около петдесет мъже.
— Може би са казаци. Идват от посоката, накъдето сме се насочили и ние. Странно!
Двата отряда бързо приближаваха един към друг. Скоро можеше да се различи, че онези наистина бяха казаци.
Те се движеха в бърз тръс. Начело яздеше само един, носещ мундира на ротмистър. Той извика на хората си някаква висока заповед и те спряха, докато той самият напълно приближи.
Насочи животното си към Була и Херман, които бяха начело на кавалкадата, спря пред тях и поздрави по военному.
— Правилно ли е било предположението ми, че сте буряти?
— Да, братле — отговори тейшът.
— Откъде идвате?
— От Верхний Удинск.
— А-а, много добре! Вашият предводител е може би княз Була със своята княгиня Калина?
— Така е, скъпи мой — кимна тейшът добродушно усмихнат. — Това съм аз самият.
— Великолепно!
— Погледът на ротмистъра плъзна изпитателно от Була към Херман фон Адлерхорст. — Търся един господин, който се бил намирал при теб. И ако нещо не се заблуждавам, вече го имам пред себе си.
Той поздрави още веднъж учтиво към Херман.
— Прощавайте, драги господине! Името ви не е ли Адлерхорст?
— Да, така е, господин ротмистър.
— В такъв случай трябва да ви предам поздрави.
— От кого?
— От Сам Хокинс.
— Благодаря! При него отиваме и ние. Значи сте го срещнал?
— Да. Той поръча да ви кажа, че трябва да побързате, защото бил спипал дервиша.
— Ей това наричам аз приятна вест! Къде всъщност срещнахте моя приятел?
— При Байкалското езеро, където той оказа на всички ни една голяма услуга — спаси ни от смърт и затвор. Казаците бяха плътно по петите ни.
— Казаците? Та нали самите вие сте такива! Мъжът в ротмистърската униформа се усмихна.
— Само привидно. В действителност сме «клети хора». Какво означава това, навярно не е необходимо тепърва да ви обяснявам.
— Известно ми е. Но как се сдобихте като бегълци с вашата обмундировка?