— Е, господин графе, какво ще кажете сега? И този мъж ли не познавате?
— Този ли? — в гласа на графа звучеше простодушно удивление. — Ставате все по-непонятен и трябва най-сериозно да ви помоля да сложите край на тази пошлост.
— Край?
Херман се изправи заплашително.
— Добре! Както искате!… Сам Хокинс, моля!
Траперът се появи начаса.
— Временно ще окошарим графа при бившия дервиш в коптильнята! — заяви Херман.
— Охо! — провикна се Поликев. Протестирам. Вие нямате право да ми отнемате свободата!
— Дявола ще питам за вашето схващане на правата!
— Тогава вие сте един…
— Молчите! (Млъкнете!)
— Ще ви подведа под отговорност, ще… ах, слава Богу! Помощта идва съвсем навреме!
Погледът на графа беше паднал през прозореца към двора, където майорът тъкмо скачаше от коня.
Поликев се втурна към прозореца и го разтвори с трясък.
— Господин майор!… Влизайте, влизайте!… Има нужда от помощ! Тези ме нападнаха и искат да ме затворят!
— Глупости! — извика майорът и побърза да дойде, звънтейки с шпорите.
— Не, не са глупости! Този човек тук — Поликев посочи Херман — е скроил съзаклятие с онези типове срещу мен! Заточеникът там твърди, че бил някой си граф Василкович!
— Номер осемдесет и четири?… Фантасмагории!
— Аз съм бил причината да го заточат!
— Ще угостим ние синковеца с кнута.
— А този тук е избягалият казак Номер десет и заявява…
— Номер десет! — извика майорът в безгранично изумление. — Какво говорите? Този тук да е Номер десет?
— Попитайте го сам! Той ще го потвърди, при условие че има куража да каже истината.
— Пес! — обърна се грубо майорът към Готфрид. — На парчета ще те разкъсам, ако излъжеш. Номер десет ли си наистина?
— Номер десет — отвърна Готфрид спокойно и без всякакъв страх, — бях някога, но сега вече не.
— Скотина казашкая! (Говедо казашко!) Още си това! Или може би мислиш, че ще ми се изплъзнеш? Ти попадна в капан, от който измъкване няма. Ще бъдеш разстрелян като дезертьор.
Готфрид поиска да отговори. Той се чувстваше сигурен, тъй като не можеше да си помисли, че Херман ще го повика открито през деня от скривалището, ако съществуваше и най-малката опасност. Но брат му го изпревари, пристъпвайки, без много да се замисли, към майора.
— Позволете, господин майор — каза вежливо, — че се намесвам! Тук има някаква заблуда. Този беглец се намира под моя закрила. Моля!
Той бръкна в портфейла и извади един документ, който бързо разгърна. Майорът хвърли само един поглед на подписа, после почти го пресече в коленете.
— Ваше благородие, извинявайте! — заекна офицерът. — Аз съм ваш покорен слуга…
Този рязък поврат се обясняваше така: Самодържецът на Велика Русия снабдяваше понякога своите представители в тези отдалечени райони с изключителни пълномощия. За целта бяха необходими преди всичко така наречените бланки — един вид формуляри, снабдени със собственоръчния подпис на царя, а в останалото иначе празни. Те се попълваха едва от дадения притежател според желанието и необходимостта.
Такъв един приказ с подписа на царя беше документът, който Херман показа на майора. Правителствения комисар във Верхний Удинск, комуто бе изложил своята работа, му бе връчил тази безценна грамота. Извън това висшият служител беше сторил и още повече. Херман беше изцяло екипиран да проведе мисията си докрай.
— Вие естествено не можехте да знаете как стоят тук нещата — обясни той учтиво усмихнат на майора. И без малко да хлътнете в машинациите на един измамник и престъпник.
— Измамник? Престъпник? — запита майорът сащисано. — Кой ще е той?
— Ей този човек, който се нарича граф Поликев.
Майорът погледна безпомощно от единия към другия. Поликев стана бял като тебешир. Започна яростно да убеждава офицера. Онзи обаче, изглежда, изобщо не го слушаше.
— Престъпник? — повтори майорът. — Бих казал, направо невероятно! Но след като вие го заявявате, Ваше благородие, значи е вярно.
— Така е! Ще изживеете и други изненади.
Херман извади сега от портфейла два големи документа, снабдени с подписа и печата на Генералния наместник. После каза високо и ясно:
— Най-напред трябва да ви съобщя, господин майор, в качеството ви на местен военнокомандващ, че бившият капитан Богумир Орьолчашча, който стои пред вас като Номер десет, е вече свободен. Ето заповедта!
Той предаде приказа на майора. Онзи го изчете и го връчи на доскорошния казак Номер десет.