Шкиперът остана дълго време спокоен. За него всичко беше късмет, следователно и думите на този мъж, който търпеше със самообладание. Не отвръщаше нито със сричка, ала си имаше своето на ум. Турчинът има една сполучлива поговорка: «Ит хавлар, керван гетшер» — «кучето си лае, керванът си върви». Тази поговорка противопоставяше капитанът като щит срещу пороя думи на вбесения бей.
Но когато ругатните не искаха да вземат край, той сметна най-сетне за добре да защити своето достойнство.
— Сус! (Да мълчиш!) — сопна се на Ибрахим, когато онзи направи една пауза, за да си поеме дъх. — Я не ставай за сеир! Та ти се държиш като някой делия! Отбележи си едно! Господарят на кораба съм аз и ако не промениш тона си, ще те изхвърля в морето или ще те сложа в пранги… долу в трюма. Имам това право. Който се държи сербез на борда, мога да се отнеса с него като с бунтовник.
Подейства. Ибрахим зяпна сащисано капитана. Имаше вид на човек, отрезвен внезапно от студен душ. Започна да осъзнава, че се е държал като серсемин. Бясната му ярост затихна, отстъпвайки място на убийствен страх.
Там долу на юг чакаха на брега, към който «Юрдек» все повече приближаваше, потеряджиите. Едно акостиране на този бряг означаваше за него арестуване т.е. краят му, а това на всяка цена трябваше да бъде предотвратено. Той много добре можеше да се досети, че в акъла на капитана се въртеше да поиска от някой срещнат кораб да го извлачи до някое турско пристанище. Ето защо негова грижа бе да го отклони от тази мисъл.
Но за тази работа той намери в капитана, който нали не подозираше истинската причина за неговата тревожност, малко разбиране. Човекът трябваше да мисли най-напред за кораба си и едвам на втора линия за желанията на своя пасажер. Всичко, което Ибрахим успя да постигне, беше обещанието на капитана да го качи на борда на някой пътуващ на север кораб, ако срещнеха, разбира се, такъв. Повече повелителят на «Патицата» не можеше да стори за своя пътник.
Волю-неволю Ибрахим трябваше да се задоволи с този отговор. Беше от невероятно по-невероятно да се натъкнат баш на пътуващ на север кораб, ала Ибрахим се вкопчи в тази слаба надежда. Той се облегна на релинга с далекогледа си и започна да обследва хоризонта по всички направления на розата на ветровете, докато «Патицата» бавно, но неотклонно се носеше към опасния турски бряг. А жадуваното платно не искаше и не искаше да се покаже.
Затова пък нещо друго даде ново подхранване на Ибрахимовите надежди. Вятърът, който от снощи бе духал постоянно от север, се обърна внезапно на западен. Плавателният съд се насочи сега на изток.
Ибрахим си отдъхна. Непосредствената опасност — едно приставане на азиатския бряг, за момента бе отминала. Да, беглецът из един път дори се одързости да повярва на късмета си. Необходимо беше само вятърът по-нататък да се обърне и от юг, за да се превърне източният дрейф в северен и перспективата му щеше да е направо блестяща.
Но вятърът не му стори хатъра да се обърне. Духаше си стабилно от запад, сякаш си бе наумил да ядоса Ибрахим. Целият следобед и вечерта минаха. Никакво подобрение. И не се показваше и късче от платно. Така си останаха нещата цялата вечер и цялата нощ. Вярно, Ибрахимовите тревоги в последните часове, когато забеляза, че корабът вече не приближава брега, значително намаляха, но мислите му странстваха с неотслабващ копнеж на север, където му махаше златната свобода…
На следващия предиобед «Патицата» се носеше приблизително на ширината на Амасра, когато Ибрахим съгледа — той беше напуснал мястото си при релинга само за през нощта — през далекогледа далеч на изток по водната повърхност една точка. Тя бързо се уголемяваше и скоро се видя — нямаше съмнение, един съд, който държеше западен курс и то, както изглежда, право към дрейфащия «Юрдек».
Могъщо вълнение овладя Ибрахим. Какъв ли флаг носеше съдът? Ако се касаеше за западноевропейски кораб, то преспокойно можеше да се качи на борда. Ами какво ли, ако покажеше турски флаг? И за този случай решението му бе взето. Тогава присъствието му на «Юрдек» трябваше да остане под секрет. Някаква наложителна потребност за капитана на приближаващия кораб, да стъпи на борда на «Юрдек», не съществуваше дори да изявеше готовност да влачи авариралия съд. Възможността да остане скрит следователно бе налице. После нещата за Ибрахим опираха само да слезе на сушата, без да бъде заловен.
Ибрахим наблюдаваше с напрегнато внимание постоянно уголемяващата се точка. Скоро различи мачтата, после от вълните израсна корпусът и накрая се установи, че явно се касаеше за увеселителна яхта, каквито си строяха богатите «франки» (западноевропейците), за да обикалят с тях света.