След четиринадесет дни от Русия пристигна подробна каблограма. Наследникът на граф Василкович се казвал Поликев и понастоящем пребивавал в Петербург. Преди да встъпи във владение на богатото наследство на своя братовчед, той бил затънал, както се шушукало, до ушите в дългове. По време изчезването на сродника му Поликев не си бил вкъщи, а на пътешествие в чужбина. Къде, не могло да се установи.
Това беше накратко съдържанието на известието.
Олд Файерхенд и Сам Хокинс проявиха доволство.
Тяхното подозрение, че сегашният наследник на граф Василкович, е играл някаква тъмна роля, се подсили от обстоятелството, че по време на предполагаемото престъпление Поликев не си е бил вкъщи. Друго доказателство за неговата вина засега още наистина не бе придобито.
— Възможно е да сме на погрешна следа — рече Олд Файерхенд, — но тя е единствената, която сега-засега ни обещава резултат, и ето защо сме длъжни да я проследим докрай… Дали нямате в Русия някой човек, мастър Адлерхорст, който да се ползва с доверието ви?
— Не, само в Германия имам приятел и това е Паул Норман.
— Въпросът е този Поликев вече да не бъде изпускан от очи. Предлагам да изпратите вашия приятел Норман в Петербург. Там той трябва да опита да се сближи небиещо на очи с графа, за да може да надзирава всяка негова крачка. И за всичко да ви даде подробен доклад. Ти какво ще речеш, Сам?
— Well, изцяло съм на твое мнение, мастър Огнена ръка. Считам, че сме длъжни да останем на тази диря, ако не се лъжа.
— Имам чувството, че Петербург някак си представлява началото на една нишка, която завършва нейде в Сибир. Но, мастър Адлерхорст, ако искате да се появите в Сибир с необходимата тежест, трябва преди всичко да се снабдите с изряден паспорт. Как стои работата в това отношение?
— Това не ми създава грижа. Всички ние ще бъдем притежатели на паспорти, по-добри от които и княз не може да получи.
— Behold! По какъв начин се каните да си ги набавите?
— Не естествено по директния път, а по заобиколния. Паспорти, подписани собственоръчно от царя, могат да се получат не само в Петербург и Москва, но и другаде.
— Разпалвате любопитството ми. Как възнамерявате…
— Не забравяйте, че съм работил в немската тайна разузнавателна служба. Моята успешна дейност в Тунис — нали знаете от разказите ми, че там имах особен късмет — все още се помни с добро. Необходимо е само една дума да кажа, за да получа в моята работа всяка възможна подкрепа. А един или даже няколко паспорта, подписани от царя, не представлява никаква мъчнотия.
— Толкова по-добре! Нека само си пожелаем, пътят, по който сме поели, да води към целта.
Последицата от този разговор бе една обстойна каблограма до Норман, съдържаща необходимите инструкции и указания за решаване неговата задача в Петербург. А после трябваше отново да се въоръжат с търпение.
Процесът срещу обвиняемите вървеше по реда си. Доказателствата бяха толкова съкрушителни, че изходът не можеше да се постави под съмнение, въпреки упоритото отричане на виновните.
Особено съдопроизводството срещу Лефлър изискваше толкова обхватни проучвания, че за това изтече много време, време, което подложи търпението на братя Адлерхорст, Олд Файерхенд и Детелиновия лист на сурово изпитание. Те седяха, чакайки повече или по-малко бездейно, в Сан Франциско, като предпочитаха, разбира се, къде повече да проследят дирята на Бил Нютън, някогашния дервиш — доколкото изобщо бе налице някаква диря.
После дойде един ден, изпълнен с изненади, който сложи внезапен край на противното чакане. В затвора, в който бяха хвърлени Ролан, Уолкър, Лефръл, Хуанито Алварес, сеньорита Миранда и старата Арабела, лежаха понастоящем и неколцина мъже, играли допреди туй значителна роля в обществения живот на Западните щати. Там се бяха развъртели тъмни далавери, при които доларът и честолюбието бяха действали като основен двигател. После се бе намесила полицията. Онези мъже бяха арестувани и срещу тях заведено дело. Докато предварителното следствие разнищваше нещата, съмишлениците, привържениците и съидейниците на тези арестанти тайно се ровеха и подкупваха, за да изведат отново на свобода своите лидери.
И в онзи ден на изненади се разрази бурята. В следствения затвор избухна метеж на затворниците. Подкупени надзиратели отвориха килиите. Пазачите, които поискаха да изпълнят дълга си, бяха нападнати. Възникна истинска битка и точно тази битка бяха целели задкулисните вдъхновители — тя трябваше да създаде необходимата бъркотия, под чиято закрила смятаха да измъкнат онези «почтени мъже». По тази причина бяха освободени без разлика всички «квартиранти» на затвора, както и сганта, жадуваща отмъщение към пазителите на закона, грабеж, мародерство и проливане на кръв, а престъпниците от Долината на смъртта също се намираха сред беснеещата сбирщина, която се биеше в двора на затвора за изхода. Крадци, гешефтари, фалшификатори, мошеници, убийци, аферисти — рамо до рамо. Беше нощ, но арената бе ярко осветена от буйните пламъци на една стара постройка, която разбеснялата се тълпа бе подпалила. Изстрели трещяха, ками проблясваха, а оръжията се намираха не само в ръцете на верните пазачи и постове. Предводителите също се бяха сдобили внезапно с револвери и ножове. Оглушително се носеха необуздани, отчаяни и бесни ревове. Масата се бе скупчила в диво, безредно кълбо.