— Може би имаш право, готов съм да ти предоставя лодката, ако заплатиш щетите, които моят кораб понесе.
— Ще бъдеш доволен от възнаграждението ми.
— Тогава работата е наред. Предполагам, че ще искаш да напуснеш «Юрдек» през нощта?
— Да. Разбира се, ще ми е приятно, ако тогава разстоянието до брега не е прекалено голямо.
— Как мога да ти го определя още отсега?
— Като придумаш господаря на ябанджийския кораб да поеме курс близо до брега. Сигурно няма да се затрудниш да намериш някоя правдоподобна причина.
— Все ще измисля нещо.
— И внимавай преди всичко някой да не се натъкне на дирята ми!
— Не се кахъри! Тия франки са като малки, още непрогледнали палета.
Ибрахим поклати неодобрително глава.
— Не знаеш какво говориш. Не подценявай западняците! Аз ги познавам и знам, че човек трябва да се варди от тях.
Капитанът се усмихна с превъзходство.
— Е, бездруго скоро ще видя за какви трябва да ги смятам.
— Аз отсега нататък повече на палубата няма да се мяркам и до изчезването си ще се оттегля в моята кабина. Но имам още една молба към теб. Много е вероятно владетелят на франкския съд да пожелае да стъпи на «Юрдек», за да уговори с теб необходимото. Стори ми услугата и го отведи в твоята каюта, която граничи непосредствено с моята! Така ще чуя всичко и може би от думите му ще узная каква цел води ябанджиите насам.
— Ще си имаш хатъра.
— Сега тръгвам, защото времето напира. Та бъди нащрек, че от цялата уйдурма да не пострадаме ни аз, ни ти! Виж, яхтата вече съвсем приближи! До пет минути ще легне борд до борд с «Юрдек».
Ибрахим се шмугна в своята кабина. Капитанът се отправи към екипажа, за да даде необходимите инструкции за поведение.
Параходът междувременно бе приближил дотолкова, че на форщевена ясно се различаваха големите златни печатни букви — «ЛИНДСЕЙ» блестеше там на европейския кораб.
А най-отпред до релинга стоеше самият той в пълния си ръст, добре известният мастър Фаулингбул[55]. Той беседваше оживено с двама мъже. Единия Ибрахим правилно беше разпознал като Валерт ефенди, от който после се беше излюпил един Адлерхорст. Другият, безспорно приличащ на Херман, беше Готфрид Орьолчашча.
Фрапантно облеченият лорд възбуди във висша степен удивлението на целия екипаж на «Патицата». Но той не беше единственият мъж на яхтата, в когото те се звереха. Там имаше още две групи, за които си разменяха най-противоречиви гледища. Трима души стояха заедно, двамина от които бяха еднакво облечени и толкова дебели, че грамадните стигащи до земята кожуси обгръщаха опнато до пращене техните телеса. Дълбоко нахлупените върху главите им кожени калпаци позволяваха да се видят само тлъстите, сияещи от здраве и добродушие бузи. Третият в компанията беше едно момиче с носия, каквато турският екипаж никога не беше виждал, макар в Стамбул да беше влизал вече в съприкосновение с хора от всички възможни народности.
— От коя ли страна може да са? — дивеше се един.
— Не знаеш ли? — осведоми го друг важно. — Та то веднага си им личи, че могат да бъдат само ескимоси.
— По какво позна?
— По кожите им. В Ескимов мемлекети[56] е толкова студено, че при изгрева си слънцето се вкочанясва и вече не е в състояние да дарява топлина. Едвам когато стигне до границата на страната се съвзема отново. Затова всички хора там трябва да носят дебели кожи.
— Машаллах! Трябва да си е бая студено!
— Да, ужасно студено. Та нали другояче хич и не е възможно, защото цялата страна се състои от чист лед. Падишахът на Ескимов мемлекети притежава даже сарай, построен от прозрачен лед. Цялата покъщнина е от лед, дори миндерлъците и възглавниците.
След тези думи мъжът се огледа с физиономия, сякаш току-що бе обогатил човечеството с едно разтърсващо етнологическо откритие.
— Ахмак! (Глупак!) — обади се друг. — Невъзможно е тези хора да произхождат от страната, която преди малко назова.
— Да не искаш да го знаеш по-добре от мен, който познава джографията на всички страни на земята наизуст?
— И други са понаучили нещичко. Ако тези хора идваха от една толкоз студена страна, то те хич нямаше да могат да издържат на жегата при нас. Още по-малко щяха да носят тук кожуси. Разликата в температурите е прекалено голяма. Не, тъкмо наопаки е случаят. Тези хора са родом от някоя страна, където е толкоз жежко, че щяха да измръзнат тук на място, ако не бяха загърнали крайниците си в кожи.