Сетне видяха един ден пред себе си бреговете на Черно море и Трабзон[62]. За най-голяма изненада на всички Херман разпозна сред лежащите там долу на котва плавателни съдове «Линдсей» — парната яхта на своя вуйчо.
Мартин беше изпратил веднага новината на лорда и Линдсей не пожела да пропусне лично да отиде да прибере Херман и новонамерения трети племенник. Той нареди да се подгрее котела и отплава за… Трабзон.
След първите бурни приветствия бе свикан военен съвет. Решиха да отплават за Стамбул. Ибрахим бей, злият демон на фамилия Адлерхорст, не биваше повече да се радва на своите скверни дела.
Стана така, че на следващото утро от пристигането им в Трабзон «Линдсей» вече браздеше вълните на Кара Дениз в западна посока и… след двудневно плаване забеляза дрейфащия «Юрдек». Късметът беше довел стария престъпник Ибрахим бей на пътя на «Линдсей».
«Линдсей» по начало бе взел Курс към «Патицата», така че нейният капитан можеше да си спести сигналите за бедствие. Едва когато непознатият кораб бе дошъл в непосредствена близост, шкиперът на «Юрдек» вдигна флага за бедствие. «Линдсей» веднага даде знак «Разбрано» и описа дъга, за да легне в дрейф борд до борд с «Юрдек».
Тъй като нито капитанът на «Линдсей», нито лордът разбираха турски, Херман изяви готовност да превежда.
— Тук «Линдсей», увеселителна яхта на негова светлост лорд Линдсей! — извика той нагоре към далеч по-високо разположената палуба на «Патицата».
Турският капитан назова името на кораба си и продължи:
— На път за Одеса. Искате ли да ни теглите?
— До Одеса? И през ум не ни минава! — отговори Херман усмихнато след като бе превел на лорда въпроса на капитана.
— Кормилото строшено. Не можем да продължим.
— Поискайте да ви извлачи някой кораб, който има курс натам.
— Коя е вашата цел?
— Стамбул.
Капитанът не се мисли много. Докато срещнеше кораб, който да плава за Одеса, можеха да минат дни и седмици. Та нали трябваше да е дори радостен, ако някой капитан изобщо проявеше готовност да го вземе на буксир — все едно накъде.
— Ще ни откарате ли до Стамбул? — попита той бързо. — И какво ще искате?
Херман преведе на лорда тази молба. Линдсей плъзна очи по «патицата».
— Какво ще кажете, можем ли да рискуваме? — попита той собствения си капитан.
— Защо не, милорд? Турчинът наистина е по-голям от нашата яхта, но «Линдсей» въпреки това ще се справи. Вярно, ще се движим по-бавно.
— Хм-м, мога да си го представя. Но ние не сме варвари. Дали ще сме утре или вдругиден в Стамбул, не играе роля. Негодяят Ибрахим сигурно няма да ни се изплъзне. Или ти си на друго мнение, Херман?
— Не, вуйчо. Един ден повече или по-малко не е от значение.
— Well, тогава работата е all right (наред). Ще ги влачим… но само докато срещнем друг кораб.
— А обезщетението?
По море нищо не се прави даром и дори спасяването на корабокрушенци трябва да бъде заплатено от съответното корабно дружество.
Но лорд Линдсей мислеше иначе.
— Не съм бакалин — изръмжа той. — Лорд Дейвид Линдсей съм. Не се нуждая от пиастрите му. Кажи го на турчина!
Херман се подчини на нареждането и прибави желанието да отиде с лорда на борда на «Юрдек», за да уточнят подробностите.
Той не подозираше, че по този начин само удовлетворява намеренията на турчина, който даваше мило и драго да види ябанджиите в каютата си. Нали Ибрахим така бе пожелал.
Не мина много и четиримата седяха един срещу друг в малката капитанска каюта на «Юрдек» — Линдсей, Херман, капитанът на «Патицата» и неговият чорлав кормчия — пушеха чибуци и сърбаха мока от нищожни филджани.
Набързо се споразумяха относно условията. Линдсей се съгласи с капитана на «Юрдек» да подирят близостта на брега. След като веднъж вече щеше да влачи турчина, то това не биваше да продължи по-дълго, отколкото бе непременно необходимо. А в крайбрежните води беше по-вероятно да срещне някой кораб, отколкото в открито море и да му прехвърли неудобната «опашка».
И след като пасажерите на яхтата щяха да бъдат така превързани към «Патицата» за ден или дори за два, те поискаха сега да узнаят повече подробности за старото корито.
— Значи си държал курс към Одеса? — забеляза Херман.
— Ти го каза.
— Какво си натоварил?
— Нищо.
Херман повдигна учудено глава.
— Нищо? Не те разбирам.
— Не намерих подходящ товар — оправда се капитанът малко смутено. — Чак в Одеса се канех да взема захар.