Херман поклати глава. Този претекст не му се стори убедителен. Кой капитан ще ти тръгне без товар в морето? И дори да не намери подходящ, ще вземе каквото има, дори корабен товар кости, които лесно ще пласира с един пиастър печалба на центнер.
Тук нещо не беше наред. Херман се вгледа изучаващо в капитана. Дали пък не въртеше контрабанда? Но не, този мъж не правеше впечатление на човек, занимаващ се с контрабанда. Пък и за такъв вид далавера не можеше и да има по-неподходящ съд от «Патицата». Не, контрабандист турският капитан със сигурност не беше.
И все пак Херман имаше чувството, че човекът не му казва истината. Каква тайна таеше турчинът, той наистина не можеше да отгатне. Е, в крайна сметка това не му влизаше в работата. «Линдсей» просто вземаше «Патицата» на буксир с оглед после час по-скоро да се отърве от нея. В останалото можеше пет пари да не дава за старото корито.
— Бил ли си вече в Стамбул? — продължи да пита Херман.
— Доста често.
— Може би си имал случай да се запознаеш с някой си там Ибрахим бей?
«Аха! — помисли капитанът. — Сега трябва да се внимава!» Ибрахим остреше уми в своята кабина, за да не изтърве нито дума от разговора.
— Не го познавам, но съм чувал за него — отвърна турчинът, верен на спогодбата. — Той е много богат, а милостта на падишаха, дано Аллах го дари с хиляда години, светлее над него.
— Няма да мине много и тя ще залезе за него — отвърна Херман с неволно подигравателен тон.
— Какво искаш да речеш? — попита капитанът. Блазнеше го да разбере в каква връзка се намираха ябанджиите с Ибрахим.
— Това, което рекох. Ибрахим скоро ще престане да играе каквато и да е роля. Аз го държа напълно в ръцете си.
— Значи си негов враг?
— Само враг? Кажи по-добре, негов смъртен враг! — отвърна Херман разпалено.
— Какво ти е сторил? — подпита капитанът на «Патицата» и проточи с преднамерено съмнение думите. — Ибрахим бей минава за благочестив мъж, който добросъвестно спазва предписанията на Корана.
— Благочестив? А аз ти казвам, че той е най-големият вагабонтин, огряван от слънцето.
— Говориш със загадки. Ибрахим бей вагабонтин? Това не мога и да си го помисля.
— Ще го докажа в Стамбул.
Морякът поклати глава.
— Какво можеш да постигнеш срещу Ибрахим? Ти, един франк, един европеец, срещу могъщия бей?
— Цялото му могъщество ще грохне, когато заведа тъжба срещу него. Или мислиш, че ще предприема нещо, без грижливо да съм се подготвил? Ударът ще се стовари върху него като гръм от ясно небе.
— Какъв удар? — подпита капитанът любопитно.
— Аркадашът и апапишът в шейтанщините му е в моя власт… аз ще го изправя срещу Ибрахим… и после ще видим дали този шейтан…
Херман внезапно се прекъсна. Едва сега си даде сметка, че постъпва съвсем неразумно. Беше се увлякъл да разкрие сърцето си пред един напълно чужд човек, когото работата изобщо не засягаше. Той се засрами от самия себе си. Как можеше да е толкова глупав! Показа се като кръгъл глупак, неумеещ да си сдържа езика.
— Е, какво искаше да кажеш? — настоя турчинът. Херман се надигна и лорд Линдсей, който нищо не беше разбрал от разговора на двамата, последва примера му.
— Забравих, че ти разправям неща, които са ти напълно безразлични.
Капитанът на драго сърце би извлякъл още от франка, но засега трябваше да се задоволи и с това, ако не искаше да озадачи ябанджията. Той съпроводи двамата, следван от кормчията си, до бордовата стълбичка. Малката йола, довела двамата до борда на «патицата», още си беше там.
Последните думи на Херман бяха подхвърлили Ибрахим в най-голяма угриженост. Кого имаше предвид франкът с «аркадаша», който се намирал в негова власт? Тук можеше да става дума само за един-единствен и това беше дервишът. Ама той пък нали беше паднал в Тунис в ръцете на гавазите! Как ли се намери след толкова време насам и на яхтата на неговите врагове?.
Ибрахим почувства как примката се стяга все по-тясно около врата му. Трябва да се бяха случили неща, за които той си нямаше ни най-малък хабер, и които точно затова ставаха опасни. Решението му да напусне още днес кораба и да опита да достигне брега, стана толкова по-твърдо. Там щеше да се скрие в някое убежище, додето му се предостави благоприятна възможност да избяга в чужбина.
Докато беят трескаво размишляваше как би могъл да се изплъзне на късмета, Съдбата крачеше там горе на борда неумолимо по своя път, Когато четиримата минаваха край главната мачта, Херман усети някой да го дърпа за ръкава. Огледа се бързо и видя кормчията да слага предпазливо пръст на устата си, плъзгайки същевременно един особен поглед към капитана.