Какво искаше човекът? Очевидно да говори с него и то незабелязано от капитана. На борда на «Патицата» това би обърнало внимание, значи трябваше да замъкне мъжа на яхтата.
Преди да постави като първи крак на бордовата стълбичка, той се обърна към капитана:
— За малко да забравя нещо. Кой от вас двамата ще ни придружи до борда на яхтата? Сред нашия екипаж няма никой, който да разбира твоя език, а аз самият за съжаление не съм достатъчно моряк, за да правя заповедите ти понятни за хората. Капитанът веднага хлътна в клопката.
— Имаш право. На мен самият мястото ми е на «Юрдек». Но кормчията може да дойде временно с вас, докато бъде прибрано влекалото. А после ще пратя каика да го върне.
Херман слезе доволен в йолата. Лорд Линдсей, изглежда, по-малко се зарадва на тази мярка. Когато седнаха един до друг, той нашепна на племенника:
— Как ти дойде на ума да помъкнеш тоя мърляч? Той ще пренесе lice and fleas[63] на цялата тая банда на чистия ни кораб!
— Имам си причина за това, скъпи вуйчо.
— Хубава причина! — изръмжа лордът. — Бих желал да знам каква.
— По-късно, вуйчо, по-късно! Сега няма време за тези неща.
Лордът промърмори на себе си:
— Хубава управия на тоя кораб! Невероятни порядки!…Пфу!
— Сигурно имаш предвид паразитите?
— Yes. Забеляза ли как изглеждаше каютата на капитана?
— Да, бъкаше от паяци и буболечки от всякакъв вид.
— Отвратително! Просто ужасно! По време на вашия разговор на два пъти даже мишка изтърча по ботуша ми. И ние трябва да влачим тая гадна кочина! Дявол го взел!
— Няма как да го избегнем, ако не искаме да минем за съвсем безчувствени.
— Well! Go on![64] Зная обаче какво щях да направя, ако мизерното корито беше моя собственост.
— Е?
— Щях да го надупча и потопя с все паразити. Yes.
Йолата спря до яхтата. На борда Херман веднага отведе настрани кормчията на «Патицата», така че да не може да бъде видян отсреща.
— Предполагам, че имаш да ми направиш някакво съобщение.
— Да, ефенди.
— Започвай тогава!
Мъжът обаче, както изглежда, не намираше работата за толкова спешна. Той погледна немеца изучаващо, сякаш искаше първо да прецени големината на кесията му.
— Ще ми заплатиш ли добре? — попита после. Херман го погледна учудено.
— Гледай ти! Пари ли искаш? Ние ви избавяме от едно ужасно затруднение, а ти искаш да ти се заплати за някаква си дребна услуга? Това е непристойно.
— Мамиш се, ефенди, ако си мислиш, че се касае само за някоя малка услуга. Онова, което имам да ти съобщя, е от голяма важност за теб.
— И колко ще искаш за съобщението си?
— Сто пиастъра няма да са прекалено много.
— Сто пъти побъркан си ти.
— В такъв случай, ще си задържа скъпоценния хабер за себе си, но ти ще има да се пишманиш, ефенди!
— Да изчакаме.
— Е, добре! Като не искаш, ще си вървя.
Но не си тръгна, а се обърна още на първата крачка.
— Ефенди, само да знаеше какво знам, щеше драговолно да ми дадеш един щедър бакшиш.
— А-а, бакшиш! Това е нещо друго!… Така съм съгласен, стига хаберът ти наистина да е от важност за мен.
— Такъв е, заклевам се в брадата на Пророка.
— Е, развързвай си тогава езика! Не разполагам с много време.
— Колко ще е голям бакшишът ти? — осведоми се кормчията за всеки случай.
— Това не мога да ти кажа още отсега. Ще зависи от ценността на твоя хабер. Но ти давам думата си, че няма да се скъпя, ако работата наистина стои така, както казваш.
— Тогава съм спокоен, защото знам, че от изумление ще си изгубиш езика.
— И ти ще си изумиш какво става, ако не почнеш скоро — кипна Херман. Нишката на търпението му застрашаваше да се скъса.
— Е, чувай тогава! Ти дириш в Стамбул един мъж, за да му поискаш хесапа. Този мъж понастоящем не е в Стамбул, а… на нашия кораб.
Това действително беше новина, от която Херман за миг загуби и ума, и дума. Неговият смъртен враг в непосредствена близост, без той да си има понятие!
— Право ли те разбрах? — изрече накрая. — Имаш предвид Ибрахим бей?
— Да, ефенди.
— Любимеца на падишаха?
— Никой друг.
— Не се ли заблуждаваш? Може да е някой, който случайно носи същото име.
— Със сигурност е този, когото се каниш да дириш.
— Откъде знаеш?
— Защото беят ни обеща голям бакшиш, ако не ви издадем, че той е на борда на «Юрдек».
— Нима е знаел кой се намира на тази яхта?
— Трябва да е знаел, защото дълго време ви наблюдаваше през тръбата. После повика капитана и се пазари с него. От името на Ибрахим капитанът обеща на всеки от нас бакшиш, ако си траем.