Двамата братя Адлерхорст не бяха мигнали. Вълнението не ги остави да заспят. Там отсреща се намираше смъртният враг на тяхната фамилия, който може би тъкмо сега правеше приготовленията си да се изплъзне от тяхното преследване. И ако Сам Хокинс излезеше прав, още след няколко часа щяха да застанат срещу него. Причини, достатъчни двамата млади мъже да не могат да мислят за почивка. В кабината си лордът също бе готов да скочи всеки момент.
Когато в полунощ Сам Хокинс застъпи на пост, братя Адлерхорст се присъединиха към Детелиновия лист. От мястото, където стояха, можеха добре да обзират двата борда на «Патицата», плаваща на двадесет и няколко метра зад яхтата, фенерите на стария плавателен съд хвърляха в морето слаба, трепкаща светлина, като местата непосредствено до корпуса на кораба лежаха в дълбока сянка. Отблъснеше ли се някоя лодка там, тя щеше да е направо като невидима, но острите очи биха я забелязали веднага щом се появеше в светлината, пръскана от «Патицата».
Минута след минута течаха, без отсреща нещо да се помръдне. Напрежението на двамата братя нарасна до такава степен, че им костваше усилия да изтрайват спокойно на едно място. И ето че изведнъж — беше може би един и половина — отвъд на бакборда угаснаха няколко фенера. Това бе глупост от страна на капитана на «Патицата», защото така най-малкото щеше да събуди подозрението на яхтената вахта. Но той сигурно си казваше, че тя едва ли удостоява с особено внимание «Юрдек» и сигурно няма да забележи изчезването на фенерите.
Петимата се загледаха напрегнато нататък. Дребният трапер пръв направи следващото откритие.
— Ето, видяхте ли го? Стори ми се, че от корпуса на «Патицата» се отдели една сянка, ако не се лъжа.
Не, другите нищо не бяха забелязали. Но сега… и петимата посочиха с ръце нещо черно. Слабо, но все пак различимо беше излязло в светлината.
— Всички моряци на борда! — прокънтя по палубата гласът на Сам Хокинс.
Онова, което последва, се разви с удивителна бързина.
За миг всичко беше на крак. Машината спря. Десет ръце се заеха да освободят яхтата от влекалото. То пльосна в морето. В същия миг яхтата отново се приведе в движение и описа къса дъга към «Юрдек». Не бяха изтекли и десет минути, откак траперът бе издал заповедта си и «Линдсей» вече полегна до борда на «Патицата».
Яхтата можеше веднага да се заеме с преследването, но въпреки това се забави. Тази хитрост, която щеше да отнеме само няколко минути, беше необходима, за да се прикрие кормчията. Нещата трябваше да изглеждат така, сякаш хората от яхтата не знаеха кой се намира в бягащата лодка.
На борда на «Патицата» стояха капитанът и няколкото души от екипажа, спуснали лодката на вода. Те се бяха вторачили с ужасени очи към яхтата, която бе изплувала така внезапно пред погледите им.
— Що за лодка тръгна преди малко от борда на «Юрдек»? — започна Херман сухо и стегнато.
— Лодка? — направи се на учуден капитанът на «Патицата».
— Не знам нищо за никаква лодка.
— Преди няколко минути тя напусна «Юрдек».
— Трябва да си сънувал.
— А ти май ни считаш за ахмаци. Ще я караме изкъсо, нямаме време. Ти не искаш да ни обясниш каква е тая работа с лодката. Това прави нещата подозрителни. Капитанът на «Линдсей» е отговорен за всичко, което се случва на двата кораба. Тъй като ти го излъга, той ще се заеме с преследването на лодката… Пълен напред!
И сякаш само това чакала, яхтата тутакси се отдели от «Патицата».
Цялото лице на Линдсей сияеше от доволство, той се радваше като дете как всичко се урежда. Всички стояха напрегнато до релинга и възбудено проследяваха лъча на прожектора, който се стрелваше по водата. Ето… там… изплува едно по-тъмно петно!
Хората от «Юрдек» зяпаха със смесени чувства действията на ябанджиите. Ако за тях вече бе необяснимо, че отблъскването на лодката е било забелязано, то те сега бяха напълно сащисани от бързината, с която се развиваше всичко.
Но ако те бяха само сащисани, то Ибрахим беше направо като поразен от гръм, когато констатира, че бягството му е открито. Как беше възможно? Капитанът ли го беше предал? В крайна сметка освен на него на никого другиго не бе разправил намеренията си.
Тоя чапкънин!
Ибрахим бе обладан от неописуема ярост при мисълта, че някой е постъпил вероломно с него и носи вината за неговото нещастие.
И после тоя прожекторен лъч, който издаде местоположението на лодката… и на който с никакъв мурафет не можеше да се изплъзне! С най-ужасни проклятия и най-примамливи обещания се опитваше той да насърчи усърдието на двамата гребци, ала с нищо вече не можеше да промени факта, че скоро ще бъде застигнат.