В душата на Ибрахим полека се настани отчаянието.
А на яхтата цареше голямо въодушевление. Корабът летеше с мощ по водата. Бързо наближаваха беглеца. Сега трите фигури ясно се различаваха — двамата гребци, чиито торсове се движеха в такт напред-назад и Ибрахим, който се държеше като някакъв безумец. Той размахваше ръце като криле на вятърна мелница, за да кара матросите да напрягат още повече сили.
Сега бяха съвсем близо до беглеца. Двамата на гребната пейка осъзнаха безполезността на усилията си и изтеглиха веслата. Каква ли полза да се противопоставят на неизбежното? Та нали късметът им е бил да бъдат настигнати от ябанджиите.
Машината на яхтата спря. Когато беше само още на десет лодкови дължини от лелеяната цел, тя почти напълно замря. Тогава хората от «Линдсей» видяха Ибрахим да се навежда към дъното на лодката и да взема с десницата някакъв предмет. С пронизителен подигравателен кикот той го протегна към яхтата — беше една пътна чанта. Сега понечи да я метне с две ръце през борда със силен мах.
Но не се бе съобразил с реакциите на Сам Хокинс. Траперът добре се догади какво съдържа чантата — сигурно някоя хубава сумичка и разни скъпоценности на беглеца. Трябваше ли всичко това да стане плячка на вълните? Тежко пострадалата от Ибрахим фамилия Адлерхорст имаше най-голямо право да претендира за тези неща. С бързината на мисълта Сам вдигна своята Лиди и стреля. Ибрахим изтърва чантата и тя се търколи на дъното на лодката.
Ибрахим се присви. Куршумът беше проникнал в левия му лакът. Но замайването му трая само миг. Здравата му десница бръкна светкавично в джоба, излетя отново навън… слаб пукот… и смъртният враг на фамилия Адлерхорст рухна напред с простреляна глава.
Такъв изход на приключението преследвачите наистина не бяха предвиждали и още по-малко желали. Но фактът вече с нищо не можеше да се промени. Прегледът установи, че куршумът е пронизал слепоочието на Ибрахим и смъртта е последвала на място.
С неизразими чувства в сърцето двамата братя бяха загребали към лодката на беглеца и сега стояха пред трупа на мъжа, причинил безкрайни страдания на семейството им, на чиято съвест тегнеше убийството на баща им и преждевременната смърт на майка им, и който заедно с дервиша носеше отговорността за цялата трагедия, сполетяла насетне отделните членове на фамилията. Подигравателният смях, с който си беше отишъл от живота, беше застинал в мъртвешкото лице и придаваше на чертите му сатанинска гримаса. С отвращение се отвърнаха от него Херман и Готфрид.
Мълчаливо заплаваха обратно към «Патицата». Нейният екипаж нямаше как да проследи събитията в морето и чакаше с напрежение резултата от лова. Когато яхтата пристигна най-сетне и хората от «Патицата» научиха за смъртта на своя пасажер, свиха безмълвно рамене и се разотидоха. Никой не бе изразил съжаление за мъртвеца.
— Сега изобщо не е необходимо да откарваме дервиша на «Патицата» — рече Херман ей така между другото на Сам Хокинс.
Дребният трапер поклати бавно глава.
— Бих го сторил въпреки това и то още сега, докато трупът на Ибрахим лежи още тук на палубата. Първо, ще си освободим място на яхтата, където стана дяволски тясно и второ… хм-м, помислете за въздействието върху стария грешник, когато съгледа тук на минаване приятелчето си мъртво! Не бих завидял на нехранимайкото.
— Като че имате право — кимна Херман, — но…
— Не казвайте «но», ами се завтечете при капитана и уредете работата на смахнатия му език. Не забравяйте също и малко да скастрите обесника. Във всеки случай нищо няма да навреди.
Капитанът на «Юрдек» стоеше встрани до релинга и предпочиташе да играе ролята на мълчалив наблюдател. Херман пристъпи към него до края на борда.
— Ти се показа неискрен към нас. Не можем да направим повече нищо за теб.
И той си тръгна от релинга. Страхът възвърна дееспособността на капитана и той извика изплашен:
— Какво ти дойде на акъла, ефенди? Какво ще стане с нас?
— По-рано трябваше да премислиш този въпрос.
— Ама, ефенди, нали не си толко лют, че да ни зарежеш тук безпомощни? Както не сме още достатъчно близо до брега, може да минат дни, преди да ни срещне някой друг съд.
— Това, разбира се, нищо не променя.
Сега човекът го удари на молба.
— Ефенди, лъжеш се, ако мислиш че съм шмекерувал с теб. Онзи човек, който сега е мъртъв, беше любимец на падишаха и ме заплашваше с гнева на повелителя на правоверните, ако не съм му сторел хатъра.