— Тъй ли? — кипна сега Сам, който бе оставил Уил Паркър спокойно да си бъбри. — Може би щяхте да опитате и при стария Василкович, който си седи на спокойствие в палата си в Петербург, или пък при оня художник Паул Норман, приятелят на Херман фон Адлерхорст, за когото той ни разказва, че се бил оженил за Чита, Лиза фон Адлерхорст? Или при Борода и Добронич, които се били сродили и сватосали някъде си там из немския изток, след като Алексей, мъжът с руската лютня и чаровницата Мила станали брачен чифт? О, вие, обесници! Бог и целият свят би ви приел, а старият Сам Хокинс… какво би станало с него? Сигурно ще трябва сам да ловува бизоните и гризлите или пък да хваща щурци и комари? А?
— Не се коси, Сам! — рече добродушно Уил.
— Та нали сме заедно — допълни Дик.
— И ще си останем заедно — довърши Сам, — както си подобава за Детелиновия лист… ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!