— Аз няма да ви изоставя. Ще яздя с вас — каза Карпала решително и се качи на седлото.
Понесоха се в галоп към града. Пред околийското управление ротмистърът прошепна няколко думи на лейтенанта. Онзи бързо се отдалечи, за да заеме с казаците си изходите на сградата.
Карпала трябваше да чака своите повереници в чакалнята. Ротмистърът междувременно се отправи сам към баща си, за да му докладва, но скоро се появи на вратата и повика другите.
— Аз оставам тук — заяви Карпала. — Не желая да се намесвам във вашия спор, но искам да разбера какво ще правите с тези мъже.
— Те ще бъдат окошарени и откарани в Иркутск. Там ще им покажат какво значи да стреляш по офицер — излая ротмистърът.
— Ще видим, драги мой! — захили се Сам. Той избута есаула настрани и влезе нахакано.
Околийският началник, който заемаше същевременно и длъжността околийски съдия, посрещна тримата злосторници с навъсения си поглед.
— Ти ли си стрелял по този офицер? — обърна се той рязко към Сам Хокинс.
— Не.
— Не лъжи!
— Казвам истината.
— Той го твърди!
— Значи той лъже.
— Човече, сдържай си езика, иначе ще заиграе камшикът!
Сам сложи ръце на кръста и се залюля на двата си крака. Същевременно даде да се чуе един весел смях.
— Ти? На мен камшик? Че ти си бил тъкмо типът, който ми трябва. Аз много добре зная какво означава царският мундир и никога не бих посегнал на един честен офицер, ама мога ли да сметна за офицер човек, който се таи из храстите, за да зяпа как се къпе едно момиче? Селяк е той, безсрамен дръвник, ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!
— Тук си длъжен да мъл…
— Затваряй си муцуната! — ревна още по-високо Сам Хокинс.
— Сега говоря аз! Едвам после ще ти дойде редът! Ти май не знаеш, че човек трябва първо да се осведоми що за хора има пред себе си. Царят в Петербург ще се зарадва, като научи от мен какви прерийни бълхи се въдят по тия места. Ето ти паспорта ми! Хубавичко го разгледай! А ако не можеш да четеш, ще ти напиша АБВ-то с тебешир на стола, та като седнеш, да ти се лепне на панталона, хи-хи-хи-хи!
Сам извади паспорта от портфейла си и го сложи пред исправника. Дребосъкът беше нахвърлял речта си толкова бързо и така завалено, че чиновникът едва ли разбра кой знае колко повече от половината на неговите любезности.
Слисан, исправникът разгърна паспорта, прегледа го бавно, потри очи и започна отново отпред, физиономията му се удължаваше все повече. По един знак на Сам Дик и Уил представиха на свой ред документите си и бяха проверени от служителя със същото смайване.
Околийският съдия започна да се поти. Синът му пристъпи изненадано и също така прегледа паспортите. После бащата ги сдипли грижливо и ги върна на собствениците.
— А сега? — попита Сам Хокинс предизвикателно.
— Вие сте свободни!
— Свободни? Че ние и без това си бяхме такива. Надявам се да получа друг отговор.
— Онова, което се е случило, прилича на недоразумение — обясни исправникът, загубил важността си.
— Охо! Очаквам господин есаула да се извини. Иначе ще доложа на губернския какво ме е накарало да му пратя един куршум по калпака.
Сам стоеше подигравателно и изпълнен с очакване. Баща и син се спогледаха. После есаулът се извъртя рязко към дребосъка.
— Признавам, че постъпих прибързано. Моля за извинение.
— Ха така, синко! Който има куража да върши грешки, трябва да има кураж и да си ги признава. Надявам се, по-нататък да няма такива недоразумения. Остани със здраве, бащице! Остани със здраве, братле! Нека не забравяме този ден, в който така мило се запознахме!
С един пълен със замах поклон Сам и приятелите му се оттеглиха. Баща и син останаха доста време занемели. Околийският се бе вторачил във вратата, сякаш гледаше след привидение. Гневът промени цвета на лицето му. Накрая избухна.
— Какъв позор! Кой би го допуснал при вида на тия трима сволочи?
— По външността им — не. Но паспортите са подписани от царя и също от Великия княз — престолонаследникът, като хетман на сибирските казаци.
— И вътре е писано, че поискат ли, даже военна помощ трябва да им се предостави на разположение! Ако на тоя Сам Хокинс му скимне да те прати още днес с казаците ти в блатата…
— Поврага… тогава ще трябва да се подчиня!
— Та значи, в трите имена на Дявола, за в бъдеще я карай по-внимателно! Иначе като нищо ще изгубиш и богатата годеница. А знаеш колко е плачевно имотното ни положение.
— Ба! Ще я изгубя! — изсмя се есаулът. — За тая работа нейните старци са твърде глупави и добродушни, твърде «верни на дълга си». Те безусловно ще сдържат думата си.