— Ти ще се срещнеш ли пак с него? — попита Карпала.
— Утре пред обяд. Трябва да го закарам до Иркутск.
— Кажи му тогава, че ще изпълня желанието му!
— Нещо друго да имаш да предадеш?
— Не.
— Тогава остани със здраве, сестрице!
Казашкият унтерофицер поиска да се отдалечи. Сам Хокинс бръкна в джоба, извади една монета и му я подаде.
— Вземи, пий една водка!
В тази страна, където фунт най-хубавото говеждо струваше три копейки, сиреч четири пфенига, сухата пара беше голяма рядкост. Ето защо унтерофицерът безкрайно се зарадва на този необичаен дар.
— Бащице — каза, — ти си много благороден господин. От осемнайсет години съм вече солдат, а пари за почерпка още не съм получавал. Пък ти си едва от половин ден тук и вече ми даде нещо за водка. Нека в замяна Небето те дари с толкова много бурета водка, че всеки ден да можеш да пиеш от зори до здрач, ти и твоите потомци до стотното и хилядно коляно!
— Арестантът сигурно няма нищо за пиене? — подмина словоизлиянията на мъжа Сам Хокинс и върна разговора отново на Номер десет.
— Той няма да получи ни храна, ни вода.
— И е тикнат в най-калпавия коптор?
— Да, в най-калпавия — в пожарната!
Сам побъбри още малко с унтерофицера и ловко го подпита за някои подробности.
— Благодаря ти, братле — каза накрая. — Бъди здрав и не забравяй да си изпиеш водката!…
— Е, какво мислиш? — попита Дик, когато Сам им преведе разговора.
— Че работата ще успее.
— Да, така мисля и аз.
— Въпреки заредените пушки на двамата постови? — обади се Уил.
— Pshaw! За техните пушкалки пет пари не давам. И с една дузина такива типове бихме се справили, пък тия са само двама. Вярно, по-добре би било, ако можехме да употребим хитрост.
— Най-напред ще се поогледаме и после ще решим какво ще правим.
Стигнаха до стана на пазарището и влязоха в юртата на бурята. Наоколо вече не гореше и един огън; нощта бе тъмна като в рог. Ето как за тримата сръчни и опитни ловци не представляваше някаква мъчнотия известно време по-късно да се отдалечат пак от лагера.
5. Духът-жаба
Уил Паркър водеше другарите си, защото знаеше къде се намира постройката за пожарникарите…
В близост до превърнатата в затвор къщичка Сам остави двамата дългучи, легна на земята и запълзя към нея. Нощта беше толкова тъмна, че човек можеше да бъде различен едва от десет крачки.
Двамата постови се бяха наместили удобно. Те седяха под постройката, облегнати на един от диреците, и разговаряха полугласно. Разговорът им се въртеше около арестанта, въпреки че той се намираше точно над тях и чуваше всяка тяхна дума.
Сам се промъкна съвсем близо и така забеляза, че непосредствено до тях е облегната къса стълба.
Диалогът на стражите до такава степен развеселяваше дребосъка, че на няколко пъти с мъка успя да сподави смеха си. Вярно, не разбираше всяка дума, но смисълът му бе ясен. Пред него се разкриваха такава наивност и суеверие, каквито едва ли бе считал за възможни.
— Ако му се удаде да духне, всеки от нас ще получи сто камшични удара — каза единият.
При мисълта за ударите другият посегна назад с ръка да си потърка гърба — сигурно от опит знаеше какъв вкус имат.
— За щастие няма как да офейка. Той е вързан.
— Ами ако скъса въжетата?
— Тогава ще го застреляме.
— Ще ми е жал да го сторя. Не обичам да стрелям по хора.
— И аз. По-напред бих му казал: Братле, остани си там и дай да те вържем, иначе ще трябва да гърмим по теб!
— Това би било най-доброто. Па и той си е разбран момък, който няма да си рискува живота, а нас под кнута да закара. Така че нека не се безпокоим! Убеден съм, че всичко ще си мине както трябва.
— Защо?
— Защото днес е най-щастливият ден в годината. Нали знаеш, че има щастливи и нещастни дни?
— Зная го още от дете. Има особени дни, в които човек не бива нищо да предприема — ни да сее, ни да жъне, ни пътуване да подхване, сделка да не сключва, среща да не прави… хич нищо.
— Така е. Трите най-нещастни дни са: първи март — защото тогава са погинали Содом и Гомор, първи август — защото тогава Дявол а е бил запокитен от Небето, и първи декември — защото на този ден Адам е нагризал ябълката. Също така има три щастливи дни, но най-щастливият е днешният, денят на свети Иван Василевич или денят на намиране на съкровища.
— Какви ги говориш!
— Да, знам го със сигурност. Баба ми го е разбрала. Тя е намерила много хиляди милиони рубли.
— И въпреки това ти си един такъв заклет сиромах?
— Ех, да, братле, тя не е извадила изцяло съкровището. Имала е непредпазливостта да проговори. А пък са разрешени само определени слова. Човек не бива друго нищо да казва, иначе всичко изчезва пак с гръм.