— Завеяни? Не, бащице, не сме ние завеяни, а наопаки, много умни.
Тогава другарят му нададе ужасен вик.
— О, света Вероника, сега всичко пропадна! Ти проговори!
Бъбривецът тутакси разбра каква грешка е извършил. Той отпусна мотиката.
— Свети Иван Василевич! — проплака. — Какво сторих!
— Та не можеше ли да си сдържаш зурлата? Направо ми се ще да дойде Дявола и да те отнесе вдън катрана! — забесня другият.
В мъката си двамата не мислеха за началниците и стояха гневно един срещу друг.
Околийският и есаулът гледаха безмълвно казаците.
— Днес беше истият ден! — продължаваше плачливо бабиният внук. — Години наред чаках напусто жабата на моите деди. Най-сетне тя ни се яви и колко голяма, колко голяма беше! Милиони лежаха тук, съвсем сигурно…защото колкото е по-голяма жабата, толкоз по-голямо е и съкровището. Аз се оставих да ми съдерат гърба от бой, без гък да кажа, ама се оказа че всичко било напразно, защото ти се разплямпа и съкровището отново потъна!
— Може би след година пак ще изскочи.
— То ще се варди, кречетало! Така скоро жабата не се появява. Ах, ах, какво нещастие! Сега всичко, всичко е изгубено!
Есаулът вече изгуби търпение.
— Лъжеш се! — изръмжа той злостно. — Не всичко още е изгубено! Най-главното тепърва започва — наказанието за вашето поведение! Ще наредя да ви сложат в окови! Бой с върбови пръчки ви трябва на вас, сволочи!
Ужасени, двамата казаци изскочиха от ямата и се хвърлиха пред есаула.
— Бащице, не го прави! — извика нещастният внук на нещастната баба.
— Няма да издържим! — захленчи другият.
— И не е необходимо! Аз ще наредя да ви шибат, додето пукнете, забравили дълга си кучета!.
— Не сме си забравили дълга, господарю! През всичкото време сме си били усърдно на служба.
— Вие сте напуснали поста си! Ние дойдохме да се убедим, че арестантът се намира под здрав контрол. А наместо да пазите ареста, вие се ровите за съкровище. През туй време обесникът може да е офейкал зад всички планини.
— Та нали е вързан, добри ми бащице.
— Ще е голям късмет за вас. Сега отиваме да му хвърлим едно око. Горко ви, ако нещо не е наред! Чакайте тук, докато се върнем. После ще реша какво ще правя с вас. И тъй, ни крачка оттук! Ясно?
— Ни крачка, бащице, докато се върнеш. Подчиняваме се.
Ротмистърът и исправникът се насочиха към пожарната.
Синът се качи по стълбата и попипа заключалката на вратата.
— Всичко в ред ли е? — попита околийският.
— Да, но това още нищо не доказва. Нека видим по-нататък! Есаулът издърпа клина от скобата, блъсна вратата и влезе. Тогава исправникът чу тих звук, като някакво сподавено стенание.
— Какво ти е? Какво има? — попита той.
— Нищо. Ела горе… бързо! — отговори се отвътре. Старият изкачи поривисто стълбата.
6. Казак номер десет
Докато двамата постови копаеха съкровището, Сам Хокинс се бе измъкнал по обходен път до двамата си спътници, които го чакаха под пожарната.
— Що пък за комедия разиграваше там? — поиска да знае Уил.
— Хи-хи-хи-хи, аз съм един велик дух, старий куне!
— Перко си ти, Сам. Чак и за Маниту се счита типът!
— Глупости, Уил! — закиска се Сам доволен. — Ония юнаци повярваха, че им се е явил дух, че и на това отгоре жабешки дух. Това чудо аз го заклех да се появи. Не чухте ли славното квакане?
— Разбира се. И светлината също видяхме.
— Толкова гламави хора може да има само в Сибир, ако не се лъжа. Сега имаме достатъчно време да измъкнем арестанта с цялото му там спокойствие. Те ще има да се ровят до ранни зори и естествено нищо няма да намерят. Междувременно същинското имане, което трябва да вардят, ще изчезне, хи-хи-хи-хи!
Сам им предаде набързо разговора, който беше подслушал.
— И тримата ли ще се качим? — попита Уил.
— Не е нужно — рече Сам. — Вие ще останете долу и ще стоите на пост. Човек никога не знае какво може да се случи и ако Дявола си набута пръста в работата, може да ни се сервира някоя изненада. Та бдете зорко значи!
Той се качи, издърпа клина, отвори вратата и влезе.
— Номер десет! — подвикна полугласно. — Къде са те тикнали?
— Тук до стената! Кой е?
— Твой приятел, чужденецът, който те взе вече веднъж под закрилата си, ако не се лъжа.
— Ох!… Вързан съм тук за гредата!
— Ще те освободя.
Сам тръгна в посоката, от която идваше гласът, и протегна ръце да напипа търсения.