— Bounce![30] Тая идея наистина не е лоша…
— Нали? Да, Сам Хокинс изобщо няма лоши приумици под скалпа си, ако не се лъжа. Вярно, пера не можем да намерим, ама затова пък кълчища дал Господ. А там се мъдри пълно каче с катран. Бързо, събличайте ги, преди да са се свестили!
— Хей, аз съм за! Утре ще падне веселба! — зарадва се Уил.
— Какъв позор! Но тия надути галфони напълно си го заслужават — рече Дик със задоволство.
Сам окачи фенера на един пирон и осем чифта ръце се заеха усърдно да връзват очите на двамата и да им свалят горните дрехи. Тикнаха им по една топка кълчища в устата и ги вързаха. После ги натопиха до шиите в кацата с катрана и ги овъргаляха в разчепкани на дребно кълчища, които веднага се полепиха по катрана. След това двамата бяха здраво завързани за гредата, за която преди туй бе вързан казакът.
От безцеремонните обноски баща и син отдавна бяха дошли на себе си. Те не знаеха какво става с тях. Кърпите на очите им пречеха да виждат, нито пък чуваха нещо, което да им изясни положението, и ето как всичко оставаше за тях една злокобна загадка. Накрая започнаха да ръмжат и фучат. По същото време и душевадците вече бяха приключили с тях.
— Нека си гадаят какво им се е случило и се трепят с въжетата си — изкиска се Сам тихичко. — Не бих желал да съм на тяхно място. Половината нощ в това състояние! Такива неща човек през целия си живот не забравя! Нека им е обица на ухото… Хайде! Ние свършихме, ако не се лъжа.
Фенерът бе угасен и тримата приятели и казакът слязоха. Сам залости като последен вратата. Напуснаха мястото незабелязано, тъй като двамата иманяри все още клечаха унило край дупката на съкровището, верни на заповедта на есаула, и не смееха да се отдалечат.
— Накъде ще ме водите? — поинтересува се Номер десет. — В лагера не бива да се мяркам също толкова, колкото в града.
— Ще опишем полукръг около селището и ще спрем близо до стана — отвърна Сам. — Оттам ще уведомим Була, бурятският княз. Той после ще реши какво ще се прави.
— Това е най-доброто. Убеден съм, че ще ми посочи някое скривалище, където ще мога без страх от откриване да изчакам настъпването на зимата.
Мъжете съумяха да заобиколят града, без никой да ги забележи. После закрачиха по брега на реката, докато намериха един гъст храсталак.
— Оставаме тук — обяви Сам. — Вие, Дик и Уил, се отправете сега към бивака, но възможно по-незабележимо, и правите донесение на княза! Нека сетне той постъпи, както намери за добре. Ние при всички случаи ще се намираме тук.
Двамата дългучи зяпнаха Сам.
— Какво трябвало да сторим? — попита Уил Паркър. — Не те разбираме.
— Да направите донесение на бурятския княз, ако не се лъжа!
— Ама, Сам, не може да го мислиш сериозно. Та ние не говорим думица руски.
— За тая работа аз вина нямам. Отдавна трябваше да сте го научили. Хи-хи-хи-хи! Само че вие се оказахте прекалено големи хайлази. Сега вредата е налице.
— Но как ще се разберем с княза…
— Това си е ваш, не мой проблем. Подхванете нещата според мен по системата на глухонемите и си служете с езика на знаците! Та нали като уестмани не сте съвсем аджамии в него, ако не се лъжа. Покажете, че вече не сте грийнхорните, които познавам! Дим да ви няма!
Двамата дългучи се отдалечиха, клатейки глава.
— Тъй, ето ни насаме — рече Сам Хокинс, като седна с казака на земята. — Ние се срещнахме по един доста необикновен начин, ако не се лъжа. Двама души, които имат немска кръв в жилите си и плямпат английски, си налетяват във вътрешността на Сибир. Единият е заточеник, а другият… хъм!
— Е? Продължете, моля! Сигурно съзнавате, че давам мило и драго да науча кой ме освободи от ареста, а и противно на всички очаквания ми говори на немски. За мен е неизразима радост да чуя майчиния си език.
— Не се и съмнявам! Вие майчиния си език, а аз бабиния, хи-хи-хи-хи! А кой съм аз, веднага ще узнаете. Вярно, някакъв ценен улов с мен няма да направите, ако не се лъжа. За какъв всъщност ме смятате?
— За мен вие сте загадка. Държанието ви е доста гордо и самоуверено.
— Е, загадката ще бъде веднага разрешена. Аз съм само един обикновен прериен ловец от Северна Америка.
— А-ха! Вашият маниер на действие действително е на мъж, който не знае страх. Но как се озовахте от Съединените щати по тия места?
— Като ловец.
— Възнамерявате да ловите соболи?
— Може би помежду другото, а именно, ако някой ми се изпречва точно на пътя. В действителност се намирам на лов за хора. Търсим един безследно изчезнал, по-точно двама.